Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дорога, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Далечен път през тая глуха степ.

Вълнува кротко вятърът полята…

Над тях — несетно спуска се мъглата

и пак тъгата се пробужда в теб.

 

Конете тичат… Пътят уж извива,

а все еднаква гледка се реди:

и степ след степ, и подир нива — нива…

„Защо, коларю, не запееш ти?“

 

Брадатият колар така отвръща:

„За черни дни си пазя песента!“

„Сега се радваш?“ — „Чувствам свойта къща,

проблясва светлинката й в нощта.“

 

И двор покрит, спокойствие, вечеря

коларят ще намери в своя кът.

А аз покой къде ли ще намеря?

Конете промениха. И на път!…

 

Ех, дом си нямам със огнище живо!

Извива пътят… Черна е нощта.

Запя коларят. А у мен е сиво —

за тъмен ден не зная песента.

Край