Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Дорога, 1842 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ана Александрова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Далечен път през тая глуха степ.
Вълнува кротко вятърът полята…
Над тях — несетно спуска се мъглата
и пак тъгата се пробужда в теб.
Конете тичат… Пътят уж извива,
а все еднаква гледка се реди:
и степ след степ, и подир нива — нива…
„Защо, коларю, не запееш ти?“
Брадатият колар така отвръща:
„За черни дни си пазя песента!“
„Сега се радваш?“ — „Чувствам свойта къща,
проблясва светлинката й в нощта.“
И двор покрит, спокойствие, вечеря
коларят ще намери в своя кът.
А аз покой къде ли ще намеря?
Конете промениха. И на път!…
Ех, дом си нямам със огнище живо!
Извива пътят… Черна е нощта.
Запя коларят. А у мен е сиво —
за тъмен ден не зная песента.