Михаил Ил. Михайлов
Петимата

Телата до насита осквернили,

заровиха ви в гроба неизвестен

и заравниха след това земята —

да няма знак и никой да не знае

къде са костите ви без ковчези, —

следата от живота ви прекрасен

да заличат, дори и имената,

та те на идващите тук потомства

от гробищния кръст да не разказват

как вие правдата и свободата

обичахте и отстояхте смело;

на смърт отивахте с лица спокойни

и с вярата си, че ще дойде време —

наченатото ваше храбро дело

с победа величава ще завърши.

 

Не е далеч това. И нека гроба

да е незнаен, царската ненавист

да иска всеки спомен да изтрие

за имената ви и за делата —

вдън живите сърца живее той!

Сърца такива бързо се множат —

самоотвержени, могъщи, смели

и любещи…

                До лобното ви място

стърчи разкошен храм. В редици горди

там има гробници великолепни —

блестят със злато и резба… Над тях

дими тамян и кандила блещукат

и всеки ден свещеници с одежди —

им пеят упокойни литургии.

Масивни гробници; а имената

на мъртвите ръката раболепна

е издълбала в камъка. Напусто!

Към тях щом само дъхне свободата,

ще секнат кандилата и тамяна

и клироса нает ще занемее,

ще се разпадне мрамора вековен —

последното напомняне за тях.

Не е далеч това. И на главите

с коварства и лъжи обременени,

и с престъпления — косата щръква

пред полъха на урагана близък,

на враговете като тътен страшен

се счупват вече ваште имена —

Рилеев, Пестел, Муравьов-Апостол,

Бестужев и Каховски! Иде буря.

И в тази буря внуците ви славни

ще ви въздигнат паметник всевечен.

Не златото на буквите нетрайни

ще връчи имената ви свещени

на бъдещето… Песента народна,

свободната… А песента не гине!

Не гробници ронливи ще опазят

светата ваша памет, а сърцата

на идващите пламенни потомства —

в сърцата им народната любов,

от род към род, завинаги ще свети —

кандило ще е тя, неугасимо.