Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Пятеро, 1862 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Димо Боляров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Телата до насита осквернили,
заровиха ви в гроба неизвестен
и заравниха след това земята —
да няма знак и никой да не знае
къде са костите ви без ковчези, —
следата от живота ви прекрасен
да заличат, дори и имената,
та те на идващите тук потомства
от гробищния кръст да не разказват
как вие правдата и свободата
обичахте и отстояхте смело;
на смърт отивахте с лица спокойни
и с вярата си, че ще дойде време —
наченатото ваше храбро дело
с победа величава ще завърши.
Не е далеч това. И нека гроба
да е незнаен, царската ненавист
да иска всеки спомен да изтрие
за имената ви и за делата —
вдън живите сърца живее той!
Сърца такива бързо се множат —
самоотвержени, могъщи, смели
и любещи…
До лобното ви място
стърчи разкошен храм. В редици горди
там има гробници великолепни —
блестят със злато и резба… Над тях
дими тамян и кандила блещукат
и всеки ден свещеници с одежди —
им пеят упокойни литургии.
Масивни гробници; а имената
на мъртвите ръката раболепна
е издълбала в камъка. Напусто!
Към тях щом само дъхне свободата,
ще секнат кандилата и тамяна
и клироса нает ще занемее,
ще се разпадне мрамора вековен —
последното напомняне за тях.
Не е далеч това. И на главите
с коварства и лъжи обременени,
и с престъпления — косата щръква
пред полъха на урагана близък,
на враговете като тътен страшен
се счупват вече ваште имена —
Рилеев, Пестел, Муравьов-Апостол,
Бестужев и Каховски! Иде буря.
И в тази буря внуците ви славни
ще ви въздигнат паметник всевечен.
Не златото на буквите нетрайни
ще връчи имената ви свещени
на бъдещето… Песента народна,
свободната… А песента не гине!
Не гробници ронливи ще опазят
светата ваша памет, а сърцата
на идващите пламенни потомства —
в сърцата им народната любов,
от род към род, завинаги ще свети —
кандило ще е тя, неугасимо.