Николай Некрасов
Размисъл

Много бедна е земята ни —

няма и трева за кравата.

Само си седи, почесвай се

и ругай живота здравата.

 

Спиш, не спиш — лежи на печката,

милвай се на гладно с милата,

трупай нови тежки дългове,

пръскай си без полза силата.

 

А беда по-лоша има ли —

да те гони вечно нуждата!

Тръгнеш да се цаниш някъде —

все по хората, по чуждото!

 

Семипалови, търговците,

никак не признават постите

и като вода във чашата

сипват масло: не са прости те!

 

В празник имат тлъсто овнешко,

над чорбата пара носи се —

ще се пръснат от преяждане,

па току отпуснат пояси!

 

Хъркат цяла нощ преситени,

денем работят стопаните.

Ей! Вземете ме на работа,

че за труд сърбят ме дланите!

 

Заповядайте през лятото

да обръщам целините ви,

заповядайте през зимата

да сека дърва в горите ви —

 

как ще падат с трясък дъбове

и ели със сняг накитени:

как ще бляскат като сребърни

в бял калпак от скреж косите ми!