Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Послание к Р[ожали]ну (Я молод, друг мой…), 1825 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Янко Димов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Тъй млад съм, но пребродих сам
на бурния живот морето.
И всички тайни вече знам —
възторг и скръб стаил в сърцето.
Теших се, че ще съм спасен
с мечти и вярвах на звездите,
и океаните открити
измервах с чълна си блажен.
С надменна радост наблюдавах
как мощно моята следа
раздира тъмната вода —
от бездните не се смущавах.
„Какво ще ме уплаши мен?“ —
си мислех — всичко тук е ясно.
И гордо плавах ден из ден,
безгрижен, светъл, окрилен.
Но ладията ми свободна
разби се във скала подводна
и днес я гледам изумен.
Излъган от звезда безплодна,
проклех аз жребий и мечти…
И отдалеч ми махна ти
и като брат ми се усмихна.
Прегърнах те с възторг — щастлив,
повярвал в бъдни наслаждения.
И съчетах живота сив
с душевните съновидения.