Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезияИзбрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- Зимнее утро, 1829 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Григор Ленков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
- — Корекция
И студ, и слънце; чудна зима!
А ти все още спиш, любима,
стани, красавице, стани!
С очи на северна царица
срещни полярната зорница
и като нея ти блесни!
Нощес виелици вилняха,
мъгли в небето се кълбяха;
и само жълтата луна
като петно сред тях сновеше
и ти помръкнала седеше.
… А днес навън е тишина!
Далеч под небесата ясни
блестят килимите прекрасни
на сняг безбрежен и дълбок;
гората само се чернее,
ела през скрежа зеленее,
проблясва под леда поток.
А стаята с янтарен блясък
е озарена. С весел трясък
пращи камината — пече.
Приятно е да мислиш легнал…
Но слушай, искаш ли да впрегна
в шейната буйното жребче?
И полетели из полето,
да се оставим на жребчето,
на неспокойния му бяг;
и да споходим равнината,
мълчанието на гората
и милия за мене бряг.