Александър Пушкин
Пророк ^[0]

Измъчен от духовна страст,

се влачех аз в пустиня тъмна

и ангел шестокрил със власт

над моя кръстопът разсъмна.

И с леки като сън ръце

докосна моето лице.

Зениците ми заблестяха

със поглед на орлица плаха.

Докосна остро моя слух

със звън — и аз видях и чух:

и тътнат страшно небесата,

и светли ангели летят,

и скитат риби в своя път,

и вие се в дола лозата.

И от устата ми след миг

изтръгна грешния език,

проникнат от слова лукави,

и после в нямата уста

на змийско жило мъдростта

с десница кървава постави.

И ме разсече с меч блестящ,

и взе сърцето ми примряло,

и въглен яростно пламтящ

положи в бедното ми тяло.

Бях труп сред пясъците аз.

И бог ме позова на глас:

„Стани, пророк, и виж, и слушай,

и волята ми разбери:

със думи по вода и суша

човешките сърца гори!“