Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия
Избрани произведения. Том първи
Стихотворения. 1814-1824 - Оригинално заглавие
- Погасло дневное светило…, 1820 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Елисавета Багряна, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2018 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция според „Избрани произведения в шест тома. Том първи“
Загасна дневното светило.
Над синьото море е нощен здрач разстлан.
Шуми, шуми ти, корабно ветрило,
вълнувай се под мене, мрачен океан.
Аз виждам нейде бряг далечен,
на юг благословената земя —
с тъга и страст към нея се стремя,
от спомените си увлечен…
И чувствувам: сълза очите овлажни,
ту стихва, ту кипи душата
и пак лети край мен мечтата ми позната —
безумната любов на прежните ми дни,
и мъката, и всичко на сърцето мило —
желания, надежди, непостигнат блян…
Шуми, шуми ти, корабно ветрило,
вълнувай се под мене, мрачен океан.
Носи ме, корабе, в далечината синя
лети с прищевките на бурните води,
но само в моята родина
недей да се завръщаш ти —
там, гдето в моите гърди
се първи чувства разгоряха,
където музите над мене тайно бдяха,
където рано скърши цвят
загубената моя младост
и измени ми лекокрилата ми радост,
оставила в сърцето само скръб и хлад.
Аз диря нови впечатления
и бягам днес от тебе, край рожден,
от вас, другари в празни наслаждения
на младостта, уви, отминала от мен!
И вас, избранички в порочни заблуждения
аз жертвувах за вас и слава, и покой,
душата, свободата и живота свой —
и ви забравих аз: изменници потайни,
на златната ми пролет спътнички случайни
Но само ударът, от любовта вдълбан —
в сърцето раната — не се е изличила…
Шуми, шуми ти, корабно ветрило,
вълнувай се под мене, мрачен океан…