Вилхелм Кюхелбекер
Клен

Ти, къдрав син на лесове свещени,

изпълнен от могъща красота,

сред камъни, от жизнен сок лишени,

        кога пося те участта?

 

Корона си разперил пред затвора…

Отново мойта памет осени!

С кого ли тука… с теб ще поговоря

        за миналите скъпи дни;

 

за времето, когато като птица,

приют открила в твоите листа,

възпявах волно ясната зорница

        и блясъка на вечерта.

 

Тогава от брега на Авинора

сред родните естонски лесове

за първи път, с метежна скръб във взора,

        затърсих други светове.

 

Достигнали небето, твойте братя

видяха как покрита с мрак — уви! —

страна зовях, разтворил с жар обятия.

        И тъжно кимнаха с глави.

 

А днеска си свидетел на деяние,

което всеки ми предначерта,

о, ти — последен в моето изгнание, —

        приятел в чуждите места!