Кондратий Рилеев
Към N N

Реши да посетиш местата

на мойта глуха самота,

където страдаше душата

в борба съдбовна с болестта

 

Поиска твоят взор вълшебен

страдалеца да възроди,

ти пожела покой целебен

да влееш в смутните гърди.

 

И твойто мило съучастие,

вниманието ти към мен

ми връщат миналото щастие

и аз съм вече изцелен.

 

Не искам твоята любов,

не мога да я присвоявам;

не съм за обичта готов,

душата ти не заслужавам.

 

Духа ти нищо не гнети,

обзет от чудни впечатления;

на бурни чувства чужда — ти

не вярваш в резките ми мнения.

 

Прощаваш и на своя враг.

Не знам аз доброта такава

и оскърбителя все пак

отплата страшна получава.

 

Аз само временно съм слаб,

душата си добре владея;

ни християнин, нито раб,

аз да прощавам не умея.

 

Не искам твойта обич аз,

мен друго чака ме, не мога!

Борба — това е мойта страст,

пред мен е бойната тревога.

 

Не ме вълнува любовта:

уви! Родината ми страда;

за моя дух, надвил скръбта,

днес Свободата е награда.