Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пленный, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Там, дето Рона преминава

        по тучна равнина,

там, дето мирта разцъфтява

        уханно през деня

и кехлибарно грозде зрее

        по всеки хълм и рът,

и лъч в лимони златни грее,

        и явори шумят —

 

в прохладата и тишината

        под здрачния простор —

с дълбока мъка във душата,

        склонил над Рона взор,

стоеше руски пленник — горд и

        неустрашим казак,

пленен в неравен бой от орди

        на яростния враг.

 

Той пееше: „Шуми пространно

        сред тия широти,

спокойна Рона, непрестанно

        за Дон ми спомняй ти!

Напразно губя свойто време

        сред този мирен кът.

Животът без борба е бреме,

        без подвиг — пуст светът.

 

Цъфтят горите и полята

        под пролетна звезда.

И всичко слави свободата.

        Аз нямам свобода!

Шуми, река, със млада сила

        сред тия широти —

за моята родина мила,

        за Дон ми спомняй ти!

 

Тук всички селски хубавици

        са с огнени очи

и под притворени ресници

        те пращат ми лъчи.

Но що е радост във чужбина?

        Край родния ми праг

за мен разцъфва радост — синя

        и в жега, и във сняг.

 

Върнете свободата моя

        и моя бащин край,

виелиците и покоя

        на степите през май!

И зимите ми, и летата!

        Ах, дайте буен кон —

да литна с него в необята

        към роден небосклон!

 

Там чака ме отдавна вече

        красавица една.

И тъжно гледа всяка вечер

        далечната луна.

За мене тайно си припомня

        или с покорна длан

съратника ми гали коня —

        уви, неоседлан…

 

Шуми, разливай се пространно

        сред тия широти,

спокойна Рона, непрестанно

        за Дон ми спомняй ти!

Вий, родни ветрове, летете

        към мен като преди.

И над изгнаника светете

        вий, северни звезди!“

 

Тъй пееше, пленен, казака

        в залязващия ден —

там, дето край Лион го чака

        самотен, дълъг плен.

В нозете ми притихна Рона,

        изчезна шум и глъч.

И догоря на небосклона

        далечен слънчев лъч…

Край