Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Пленный, 1814 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Янко Димов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Там, дето Рона преминава
по тучна равнина,
там, дето мирта разцъфтява
уханно през деня
и кехлибарно грозде зрее
по всеки хълм и рът,
и лъч в лимони златни грее,
и явори шумят —
в прохладата и тишината
под здрачния простор —
с дълбока мъка във душата,
склонил над Рона взор,
стоеше руски пленник — горд и
неустрашим казак,
пленен в неравен бой от орди
на яростния враг.
Той пееше: „Шуми пространно
сред тия широти,
спокойна Рона, непрестанно
за Дон ми спомняй ти!
Напразно губя свойто време
сред този мирен кът.
Животът без борба е бреме,
без подвиг — пуст светът.
Цъфтят горите и полята
под пролетна звезда.
И всичко слави свободата.
Аз нямам свобода!
Шуми, река, със млада сила
сред тия широти —
за моята родина мила,
за Дон ми спомняй ти!
Тук всички селски хубавици
са с огнени очи
и под притворени ресници
те пращат ми лъчи.
Но що е радост във чужбина?
Край родния ми праг
за мен разцъфва радост — синя
и в жега, и във сняг.
Върнете свободата моя
и моя бащин край,
виелиците и покоя
на степите през май!
И зимите ми, и летата!
Ах, дайте буен кон —
да литна с него в необята
към роден небосклон!
Там чака ме отдавна вече
красавица една.
И тъжно гледа всяка вечер
далечната луна.
За мене тайно си припомня
или с покорна длан
съратника ми гали коня —
уви, неоседлан…
Шуми, разливай се пространно
сред тия широти,
спокойна Рона, непрестанно
за Дон ми спомняй ти!
Вий, родни ветрове, летете
към мен като преди.
И над изгнаника светете
вий, северни звезди!“
Тъй пееше, пленен, казака
в залязващия ден —
там, дето край Лион го чака
самотен, дълъг плен.
В нозете ми притихна Рона,
изчезна шум и глъч.
И догоря на небосклона
далечен слънчев лъч…