Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Море, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Море мълчаливо, море тъмносиньо,

пред твоята бездна омаян стоя!

Ти живо си, дишаш; с тих трепет любовен

и с мисли тревожни изпълнено пак.

Море мълчаливо, море тъмносиньо,

ти своята тайна и смисъл открий!

Кой твоето лоно бездънно люлее?

Как диша днес твойта напрегната гръд?

Или пък от земните наши неволи

те тегли далечното, светло небе?

Таинствено, сладостно, пълно със сили.

Тъй тихо си, чисто, щом чисто е то!

С лазура му бляскав ти нежно се плискаш

и вечер, и сутрин със него гориш;

ти златните облаци топло ласкаеш

и радостно с роя му звезден блестиш.

Когато пък облаци тъмни се сбират

и ясното слънце отнемат от теб —

ти виеш, ревеш и вълните повдигаш,

разкъсваш враждебната влажна мъгла…

И чезне тя, облаци тъмни отлитат;

но пълно все още с предишния смут,

ти дълго талази изплашени дигаш,

ала проясненото синьо небе

напълно покоя ти пак не възвръща;

а колко лъжлив и неверен е той:

ти смута си скриваш в спокойната бездна

и гледаш небето, по него тъжиш.

Край