Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Песня (Минувших дней очарованье…), 1818 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Янко Димов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Чаровен свят на дните прежни,
защо сега възкръсваш ти?
Кой буди спомените нежни
и замълчалите мечти?
Далечен поздрав чу душата,
познат гледец я позова.
И стана зримо в тишината
незримото преди това.
О, минало, защо с тревога
се свиваш в моите гърди?
Дали на прежното ще мога
да кажа твърдо: п а к б ъ д и?
Копнежа си по красотата
ще видя ли — сияещ, нов,
и на живота голотата
ще облека ли пак с любов?
Защо душата ми се стрелва
към дни, отлитнали назад?
Пустинен край не се населва.
Не връща се отминал свят.
Но има там Е д и н безгласен
свидетел на изминал път.
И с него всички дни в прекрасен,
единен светъл гроб лежат.