Лъчезар Станчев
От бълха до мечка

Бълхица сиромашка

босокрака защрапа

и Шаровата опашка

с остри зъбки захапа.

Излая Шаро. Без да чака

изгърбен хукна котарака

и покатери се в овошките.

Разбягаха се и кокошките:

— Кр-кр! Какво ще стане!

Орелът ще ни хване!

 

Тогава заквича прасето:

— Кв-кви! Не давам сланина!

Къде да скрия гърбина?

 

Прасето събори качето,

а то се търкулна навънка

и с обръчи звънки задрънка,

пропадна в реката под моста.

Залаяха псета. В полята

разбягаха се стадата.

Овчарят викна: „Помощ! През Огоста

се спуска към нас Мецана!“.

Удариха два барабана,

събраха се бързо момците

и с патрондаш през гърдите

прецапаха леко реката —

мецана да хванат в гората.

Търсиха я ден до пладне,

но се върнаха гладни и жадни.

Да знаеха, че бълха юнашка

бе захапала Шаровата опашка,

щяха да я хванат сърдити

да й изтеглят ушите!