Лъчезар Станчев
Есен в нотна песен

Мъничък е Владко, доста гален,

но е умен и е музикален.

Кака му Румяна, тъй се случи,

пак със него нотите си учи.

— Владко, на пазар излезе мама,

искаш ли дует да пеем двама?

— Искам, како, но ще взема слона,

виж го — сам е влязъл в камиона.

Нека бъде тук и гуменото мече.

Хайде, како, да започнем вече.

А сестра му го прегърна и му рече:

— Ще изпеем песента за есента.

Първо, докато се върне мама,

ще научим с теб какво е гама.

Тази гама почва и завършва с „до“ —

тя е пълно с птиченца гнездо.

Хайде бързо, чичо Слон,

дай ни „до“ с хобот-тромбон!

През тромбона слона даде: „До-о-о!“.

И запя Румяна: „До-ми-сол-до-о-о!“.

После рече: — Владко, повтори!

А пък Владко туй и чака,

силно закрещя юнака:

— До-о, ми-и, со-ол, до-о! До-о, ми-и, со-ол, до-о!

Но сестра му се престори на сърдита.

И с ръце запуши си ушите.

— Стига! Спри! Започвам вече песента.

Песента за есента.

В нея всеки стих наместо рима

звучна нота има.

Аз ще пея първа, но след малко. Чувай,

всеки стих ти с нотата римувай.

— Може, какичко Румяно, аз обичам рими,

ако сбъркам, ти кажи ми:

слънце-зрънце, гъска-съска, сол-вол…

Кака му Румяна камертона взима.

— Виждам те, че знаеш що е рима.

Хайде, слушай. Почва песента.

Първо нека двамата

да изпеем гамата:

До-ре-ми-фа-сол-ла-си-до-о-о!

Той не чака много, а след нея

почва бързо, весело да пее:

— До-ре-ми-фа-сол-ла-си-до-о-о!

И Румяна почна с долно „до“:

— До-о-о! Вятър клати празното гнездо-о-о. До-о-о!

И след нея Владко пее: До-до-до! До-до-до-о-о!

И на „ре“ Румяна в миг премина:

— Ре-е-е! Няма го и житното море-е-е! Ре-е-е!

А след нея пък и Владко зина:

— Ре-ре-ре! Ре-ре-ре! Ре-е! Мо-ре-е! Ре-е! До-ре-е!

И запя Румяна нота „ми“:

— Скоро тих дъждец ще заръми-и-и. Ми-и-и!

До-ре-ми-и-и!

Владко: — Ми-ми-ми. Ми-ми-ми-и! До-ре-ми-и-и!

Румяна: — Бърза със колата Мустафа-а-а!

Фа-а. До-ре-ми-фа-а!

Владко: — Фа-фа-фа. Фа-фа-фа. Мустафа-а-а!

До-ре-ми-фа-а-а!

Румяна: — И закусва сладко хляб и сол…

Со-о-ол!

Владко: — Сол-сол-со-о-ол. Сол-сол-со-ол!

Хляб и со-о-ол!

Румяна: — Носи той мотика и грабла-а-а.

Ла-а-а!

Владко: Ла-а-ла-ла. Ла-ла-ла-а-а! Ла-

гребла-а-а!

Румяна: — И коса — какво ли ще коси?

Си-и-и-и!

Владко: — Си-си-си! Си-си-си-и-и!

И Румяна стигна горно „до“:

— Вятър люшка празното гнездо-о-о! Сол-ла-

Си-до-о-о!

Владко: — До-до-до. До-до-до-о-о!

Сол-ла-си-до-о-о!

Румяна: — До-ре-ми-фа-сол-ла-си-до-о-о!

Владко: — До-ре-ми-фа-сол-ла-си-до-о-о!

След Румяна Владко изпълнява,

а Румяна тъй му обяснява:

— Този ред от ноти се нарича гама.

После повторѝ я многократно!

А сега със тебе, Владко, двама

нека я изпеем и обратно.

Стълбата на гамата тогава

той обратно с нея извървява:

— До-си-ла-сол-фа-ми-ре-до-о-о!

— Браво, Владко, ти си музикален,

само Мечо ми изглежда жален.

Своя Мечо Владко запрегръща

и към него нежно се обръща:

— Мечо, Мечо, изпоти се цял,

тъй е, ноти щом не си видял!

А пък всички ноти аз познавам,

песни, како, с тях ще съчинявам.

И започна той по долно „до“:

— До-до-до, до-до-до-о-о!

Слон-балон е във гнездо-о-о!

Ре-ре-ре, ре-ре-ре-е-е! Мечо хвърка над море-е-е!

Ми-ми-ми-и-и-и! Рунтавелка с топ гърми-и-и!

Фа-фа-фа-а-а! С бял мустак е Мустафа-а-а!

До-ре-ми-фа-а-а!

Сол-сол-сол. Цар Салтан царува го-о-ол. Со-о-ол!

Ла-ла-ла. Дядо пуши със лула-а-а!

Си-си-си. Куклата яде о-си-и-и-и!

До-до-до-о-о! Всяка гама е гнездо-о-о!

До-ре-ми-фа-сол-ла-си-до.

И по нотите нагоре

Владко с думички повтори:

— Пъл-но с ве-се-ли враб-че-та-а-а!

 

После пък надолу изговори:

— С ка-те-рич-ки и щур-че-та!

— Браво, Владко, с тебе двама

вече знаем що е гама!

 

И по стълбата висока,

като ученици смели,

дето знаят си урока,

те изпяват ноти цели

и повтарят многократно:

— До-ре-ми-фа-сол-ла-си-до-о-о!

И се връщат те обратно:

— До-си-ла-сол-фа-ми-ре-до-о-о!

 

Мъничък е Владко, доста гален,

но е умен и е музикален.

Кака му Румяна, щом се случи,

все със него нотите си учи!