Лъчезар Станчев
Чичо Пею — млад турист

Чичо Пею е турист.

Щом дойде горещината,

той си рече:

— Трябва вече

да отида в планината,

да подишам въздух чист.

 

Рано легна, рано стана,

че такъв му беше плана.

Весело ръце разпери,

разни вещи да намери.

Всичко в стаята разрови.

— Ах, къде ли са се скрили

моите алпинки нови?

 

Но не трепна — с пресни сили

бързо си намъкна брича,

по чорапи вън изтича.

От съседите тогаз

взе обувки той завчас.

После якето облече

и си рече:

— С шапка и бастун в ръка,

с тия пъргави крака

аз за път готов съм вече!

Всички ще надмина!

 

С раницата на гърбина,

той погледна към небето,

ала сви му се сърцето,

спря се изведнъж.

— Леле, слънцето изгряло,

скри се в облачето бяло!

Сигурно ще има дъжд!

 

И нали е умен мъж —

върна се, с чадъра свой

гордо пак поема той.

Но на пътя пак застана:

— По-студено е в балкана.

Трябва да се върна пак

за завивка — няма как!

 

Бързо одеяло взема

и нагоре пак поема.

А до Княжево с трамвай

ще се вози — то се знай.

Ала щом в трамвая влезе

и задрънкаха звънците:

— Ах, къде ми са парите! —

викна той и бързо слезе.

И отново, хоп — кръгом,

пак се връща в своя дом.

В старите си панталони

бръкна, взе пари в ръце,

тръгна с весело сърце.

Втори път трамвай подгони.

Стигна Княжево. Оттам

тръгна той по обед сам.

 

Пътят е пред него чист,

няма ни един турист.

Кой го види, все се смее:

— Поуспал се чичо Пею!

Вече пладне наближава,

а пък той по стръмнините

като охлюв бавно шава.

Но когато горе стигна,

радост блесна му в очите,

весел шапката си вдигна:

— Поздрав, родни планини

и зелени равнини!

 

А след малко той под вежди

раницата запоглежда.

Кой турист не огладнява?

— Я да хапна! — И тогава

раницата той отвори,

заразгръща,

заобръща,

но накрая се намръщи

и сърдит си заговори:

— Чичо Пею, бил си сляп,

тръгнал си без сол и хляб.

Ала нищо, в къщи, знам,

мога много да си ям.

А пък тука — млад турист —

стига ми и въздух чист!