Лъчезар Станчев
Горделивият щърк

Пръв с южняка долетял,

Щъркът на върбата спрял.

Пред врабците с клюн затракал:

— Трака-трак, трака-трак!

Който пролетта е чакал,

нека знае: тя е тук!

АЗ доведох я от юг!

Щом разперя си крилете —

бързо бягат студовете!

Гдето стъпя с огнен крак,

преспи стапям! Трака-трак!

 

Но не щеш ли, зафучала

Баба Марта като хала.

Всичко пак сковала в лед!

 

Разхвърчал се Щъркът блед

с празна човка: — Помо-о-ощ! — зинал.

— Докато не съм загина-а-ал!

 

Чул го, долетял Април,

горделивеца спасил!

 

Скромно трябва да се хвърка.

И без теб земята се върти!

Да не сбъркаш като Щърка —

пръв не си във всичко ти!