Лъчезар Станчев
Врабчо жито сам яде

Гледа Врабчо от стобора

жито пръснато на двора.

Скок-подскок! — Той бръз дойде,

колко иска да яде.

 

— Чик-чирик! Насам, другари,

има, много-много жито

и за млади, и за стари,

цяло ято ще е сито!

Или не — я нека сам

да остана тук да ям…

 

Фррр! — Той кацна на земята

и загълта сам зърната.

Но наблизо Котарака

се промъкна в полумрака.

Зъбите си сладко точи

и към него в миг подскочи.

 

Хвръкна Врабчо презглава

и едва се отърва.

После кацна надалече.

— Брей, от лакомия — рече —

сам без моята дружина

щях за малко да загина!

Не напускайте другарите

заради попарата!

Че ще паднете, помнете,

в ноктите на враговете!