Лъчезар Станчев
Голямата тиква

Тича Пенчо и весел подвиква:

— Дай ми, мамо, голямата тиква!

— Защо ти е тиквата? Тя е сурова.

За ядене не е готова!

— Вътре има тиквено семе,

всяко чавдарче по шепа ще вземе.

— Защо ви са семки?

— Ще копнем с копачка,

ще пуснем по двенки

на топло в земята на всяка крачка.

Щом лъчите на слънцето път им подскажат,

зелени стъбла връх навън ще покажат.

— Стъблата защо са?

— Те много обичат

да пускат ластуни, с жълт цвят да се кичат.

— Защо ви е цвят? Ще окапе той бърже!

— Но първо цветът плод зелен ще завърже!

Плодът да расте много скоро привиква.

Цветът прецъфтял се превръща на тиква!

Тъй тиквата, мамо, ще роди петдесет,

а семките в тях пък ще бъдат безчет!