Тад Уилямс
Към кулата на зеления ангел II (1)

Тад Уилямс за себе си

„Тези романи са огромни, самоорганизиращи се творения и онова, което се случва, е, че непрекъснато изниква някаква нова идея, неочаквана и за самия мен, но в абсолютна хармония с всичко останало“, споделя Тад по повод написването на тетралогията „Спомен, Печал и Трън“.

Когато в един момент се загубих по многопосочните и очевидно безкрайни пътеки в третия том на това епично фентъзи, един приятел ме посъветва: „Знам какво трябва да направиш! Просто казваш на всички, че това е постмодерен роман и че всъщност вторият том е финалът! Такъв е животът, нали разбирате — нищо не намира своето разрешение!“ Честно казано, в момента това ми прозвуча доста съблазнително. Изведнъж да обявя: „А бе, вие не разбрахте ли, че това беше краят?“

Изключителен стилист, който безпрепятствено повежда читателя из сложните лабиринти на създадените от него светове, Тад смята за свои учители Дикенс, Удхауз, както и — разбира се — Толкин. „Детството ми е едно безкрайно четене най-вече на Толкин. Когато реших да започна да пиша — и то точно фентъзи, — не си пожелах да пиша като, а по-добре от него. Исках да му отдам почитта си с това, че пиша различно от него“.

„Добро и Зло са относителни категории, нали? — казва Тад. — Ако дойдат извънземните, проблемите ни доста биха ги слисали“.

Би желал да е откривателят на флейтата: „Иска ми се да съм първият човек, сетил се да пробие дупки в една тръстика и да духне в нея, за да произведе музика“. През ученическите си години е бил вокалист на рок група, наречена „Идиот“, и все още съжалява, че са се разпаднали. Няколко години е бил и актьор.

„Безкрайно съм благодарен на съдбата, че имам щастието да си изкарвам прехраната с нещо, което искам да правя. В моменти на умора и затруднения, когато ми се струва, че силите ми са на изчерпване, просто си спомням как някой изнервен купувач в магазина за обувки ме халосва по главата с някой обезценен пантоф, защото не може да повярва, че не знам къде е другият, и веднага започвам да се чувствам по-добре.

МНОГО по-добре…“