Дей Леклеър
Голямата лъжа (9)

Осма глава

Голямата лъжа

Ден триста и четирийсети: възникват усложнения…

Тони се върна благополучно за вечеря и братята се събраха да отпразнуват събитието. Вдигна се голям шум, но това явно не дразнеше бебето. То гукаше и беззъбо се усмихваше, с което очароваше всичките си чичовци. Към края на събирането обаче започнаха неприятностите.

— Тук има нещо ново и много интересно — извика Марк, сграбчи ръката на Грейс и се зае да разглежда халката. Останалите братя на Люк веднага ги наобиколиха.

— Истинска ли е? — попита Стеф.

— Да не си се омъжила за онзи Уил-Уилям? — разочарова се Алесандро. — Той не те заслужава, Грейс, щом те кара да се обличаш като повлекана.

Преди Грейс да успее да отговори, Люк разбута братята си и сложи ръка на рамото й.

— Аз сложих халката на пръста й — обяви той и привлече младата жена към себе си.

Настъпи мъртва тишина. После Роко попита:

— Ама истинска ли е?

За миг на Грейс й се стори, че Люк ще излъже.

— Да не си посмял! — прошепна тя и го бутна с лакът. — Омръзна ми от лъжи.

Той я погледна дяволито. После сви рамене и призна:

— Не е истинска.

— Може би засега — хитро се усмихна Марк. Люк не обърна внимание.

— Хората от социалните служби смятат, че е истинска. Ако разберат, че не е, ще изгубим Тони. Така че си затваряйте устите.

— Откога е тази работа с женитбата? — объркано попита Стеф. — Мислех, че само се преструвате на сгодени.

— Това е заради полицията — въздъхна Алесандро. — Виж, братко… Те са началник и секретарка на работа, сгодени пред полицията, женени пред хората от социалните служби, а за нас просто добри приятели.

— Нещата май доста се оплетоха — оплака се Стеф.

Алесандро вдигна вежда. Точно така прави и Люк, помисли си Грейс.

— Интересно към коя категория спадат, когато са сами с бебето.

— Сигурно не спадат към никоя категория, а падат в най-близкото легло — предположи Марк и подигравателно погледна Грейс.

— Стига! — ядоса се Люк.

Роко бутна Марк.

— Мери си думите!

— Предпочитам да меря с поглед Грейс.

— Нима?! Ще видим как ще стане това, като ти насиня и двете очи.

Марк сви юмруци.

— Първо трябва да успееш да ме удариш. Не ти се е удавало, откакто навърших дванайсет.

— Значи е време да поправя това недоглеждане.

— Давай, Роко! — запали се Стеф. — Това трябва да се види!

— Казах стига! — побесня Люк. — Изчезвайте всички! Тони току-що заспа и няма да разреша да я събудите. И без това с Грейс не си доспиваме.

— Ето, всичко е ясно — иронично подхвърли Марк. — Сигурно ще си отпочинеш по-добре, ако нощем не тичаш при Грейс…

Марк млъкна под погледа на Люк.

— Вън!

Люк изпрати братята си до вратата и този път те си тръгнаха безшумно, макар че Марк успя да се изплези на вратата на госпожа Бъмгартъл, преди някой да успее да го спре.

Когато отново останаха сами, Грейс разтревожено погледна Люк.

— Разумно ли е да намесваш братята си в тази измама? И без това се чувствам много виновна.

— Нима?! Когато се преструваше на сгодена, не се ли чувстваше виновна?

— Беше различно — изчерви се тя и сведе поглед.

Люк я хвана за брадичката и я накара да го погледне.

— И кое му беше различното?

— Знаеш прекрасно. Не се опитвах да измамя нито полицията, нито социалните служби.

— Само мен — прониза я с поглед той. — Но така и не знам защо. Искаш ли да ми кажеш сега?

— Честно казано, не.

— Страх ли те е? — насмешливо попита Люк. — Ще се опитам да позная.

— Вече играхме тази игра, Люк — отсече тя. — Не свърши добре.

— Нима съм спечелил? Не си спомням.

— Мисля, че резултатът беше равен.

— Тогава искам реванш.

За първи път Грейс се чувстваше толкова безпомощна. С всеки миг, прекаран с Люк, мъжът я привличаше все по-силно и тя копнееше за неговата близост и страст. Успя да го задържи на разстояние цели единайсет месеца, а сега бе пред пълна капитулация.

Люк я улови за лактите и я дръпна към себе си. Изглеждаше толкова висок и съблазнителен. Тя опря длани в гърдите му и усети как мускулите му се напрягат под пръстите й. Само със сила на волята успя да превъзмогне порива си да свали бялата му риза и да плъзне ръце по топлата кожа.

Сведе глава, опитвайки се да потисне разкъсващото я желание.

— Люк, недей — прошепна.

— Смятам, че криеше външността си и носеше годежния пръстен като защитно средство.

— Защитно? — опита да се засмее тя. — Глупости.

Люк поклати глава и изпитателно се взря в очите й.

— Не. Мисля, че съм прав. Сигурно имаш лоши спомени от предишния си шеф — промълви той с нежност, която я обезоръжи напълно. — Той тормозеше ли те? Затова ли толкова старателно се маскира? Страхувала си се, че и аз ще съм същият? Разбирам те. Дори ти съчувствам. Но защо продължи да се преструваш, дори когато разбра, че не съм такъв?

Тя се чувстваше като нищожество. Люк си бе направил съвсем погрешни изводи. Как можеше да му каже, че в основата на всичко стоят не тези разумни доводи, а молбата на баща му и собствената й алчност.

— Не, Люк, грешиш! Кълна се.

Той повдигна вежди и на устните му се появи иронична усмивка.

— След всичките лъжи, които ми наговори, да не мислиш, че ще ти повярвам?

Само да знаеше!

— За твое сведение, преди да започна работа при Салваторе, съм лъгала само шест пъти през целия си живот.

Ръката му се плъзна по врата й и пръстите му потънаха в косата й.

— Значи си решила да наваксаш пропуснатото.

— А ти обеща да не ме докосваш. Не си ли спомняш?

— Обещах — каза той и се наведе към нея. — Обаче сега ще наруша това обещание.

Целувката му блокира всяка мисъл за съпротива. Грейс обви ръце около кръста му. Желанието отново се разгоря и заплашваше да излезе извън контрола й. Мъжът я притисна към себе си и тя потъна в прегръдката му. Никога не бе изпитвала подобни чувства.

Люк леко се отдръпна, разтвори горните няколко копчета на блузата й и оголи изящната й шия. После се наведе и притисна устни към пламналата й кожа.

— Желая те, любов моя — промълви той.

Сърцето й бясно заблъска под дланите му и тя поклати глава. Отчаяно се опитваше да улови последната останала частица здрав разум. Инстинктът я подтикваше да се отдаде на удоволствието, но тя си даваше сметка, че не трябва да допуска физическа близост без съществуването на емоционална обвързаност помежду им.

— Не трябва. Ще бъде грешка.

Но не виждаше нищо нередно в това. Дори напротив.

— Ще сгрешим, ако не го направим — възрази мъжът. — Какъв е проблемът? Сама призна, че няма никакъв Уилям. Работата ти е в безопасност. Ти ме желаеш. И аз те желая.

Обхвана бедрата й, с което не остави никакви съмнения в силата на желанието си. Грейс не бе сигурна, че ще успее да го възпре. Не знаеше дали иска да му попречи, но трябваше да опита.

— Люк, това е лудост. Вече почти една година се познаваме, но подобно нещо никога не се е случвало. Помисли за това. Имаме доста неприятности. Принудени сме да живеем заедно при твърде трудни обстоятелства. Това е само… несъзнателна реакция.

— Несъзнателна реакция? — не повярва на ушите си Люк. — Шегуваш ли се?

— Говоря съвсем сериозно — настоя Грейс. — Всичко е продиктувано от положението, в което се намираме. Ние не се желаем истински…

— Можеш да ми вярваш, че щом казвам, значи наистина те желая — сподавено промълви Люк. — До болка. И ако не успея да те убедя, има опасност да предприема някои драстични мерки, например да откъсна със зъби копчетата на блузата ти.

— Люк!

— Подробно обяснение ли искаш? Искам да опозная всеки милиметър от тялото ти, да целувам сладките ти устни, да сваля дрехите ти и да те любя дълго и страстно. При това във всяка стая на този апартамент, започвайки тук и сега. А когато свършим, ще пожелая да започнем отново. Разбра ли сега колко те желая…

Грейс се чудеше дали шокът е изписан на лицето й. Тя нервно облиза устни и се вгледа в пленителните му златисти очи.

— И докъде ще ни доведе всичко това? — попита.

— До леглото.

— Знаеш, че друго имам предвид. Ще се оженим ли, или искаш само мимолетно красиво преживяване?

— Предполагам, че искаш искрен отговор.

— Интересно ще ми бъде да го чуя.

Люк се поколеба. После каза рязко:

— На този етап най-искрен ще бъда, ако ти кажа, че искам да те любя.

— Разбирам.

Тя отмести поглед, надявайки се да скрие болката си. Той се изрази много тактично, но подтекстът беше, че иска любовница, а не съпруга. Не че не бе подозирала нещо подобно, но… не бе предположила, колко ще я заболи, когато чуе истината. Отстъпи назад и затвори блузата си. Дори не се опита да я закопчее. Ръцете й трепереха толкова силно, че не би успяла.

— Грейс…

— Ами работата ми? Искам да кажа, любовните афери не са вечни. Рано или късно свършват.

— Каквото и да се случи, смятам, че отсега нататък не бива да работим заедно — предпазливо рече той. — Има свободно място в управлението. Възнамерявах да ти го кажа в края на годината. Това ще значи повишение, повече пари, огромни възможности за успех.

Умът й не го побираше. Никога не бе предполагала, че Люк ще реши да я назначи на по-висок пост. Изкушението бе твърде силно. Но не трябваше да забравя нито за миг „Мечтани детски играчки“, макар че с всеки ден й се удаваше все по-трудно да следва мечтата си.

— Трябва ми време, за да обмисля всичко. По-добре е, докато се грижим за Тони да не правя нищо, за което по-късно ще съжалявам.

— Искаш да изчакаш първо Пиетро и Карина да се върнат, така ли?

— Да.

— Но дотогава има още поне една седмица. При всички случаи няма да е преди Деня на благодарността.

— Какво?! — подскочи Грейс.

— Съжалявам. Трябваше да ти кажа по-рано. Но ми се струпаха толкова проблеми. Пиетро се обади точно преди посещението на братята ми. С Карина са все още в Италия при семейството й, докато майка й се възстановява. Той каза, че Карина вече не му се сърди, но още не е успял да я убеди да се омъжи за него.

— Но това са цели седем дни! Кога се връща Дом? — тревожно попита тя.

— Седмица след празника.

Твърде скоро. Грейс имаше нужда от време, за да подреди по важност нещата. Независимо дали разбираше, или не, Люк я молеше да пожертва всичко, което с толкова труд бе постигнала. И в името на какво? Мимолетна афера. Няколко страстни седмици или месеци. Как би могла да се съгласи? Отговорът й би трябвало да е очевиден. И той щеше да е очевиден, ако не беше една малка подробност. Тя го желаеше не по-малко, отколкото той нея.

— Грейс?

— Трябва ми време — заяви тя. Опита да възвърне спокойното си резервирано държание, което бе репетирала много месеци поред. Оказа се по-трудно, отколкото предполагаше. Къде се бяха дянали самообладанието и студенината й? — Когато животът ни се нормализира отново, ще ти отговоря.

— Преди Деня на благодарността ли?

След кратко колебание тя кимна.

— А междувременно?

— Нито целувки, нито ласки — погледна го право в очите младата жена. — Не желая да бъда повлияна в решението си.

— А ако не се съглася? — с явно неудоволствие попита Люк.

— Тогава ще се наложи да обясняваш на социалните служби защо съпругата ти не живее с теб.

Тя изхвръкна от стаята, без да дочака реакцията на заплахата си и без да си даде време да размисли и да се върне в прегръдките му.

 

 

Следващите пет дни се сториха на Грейс най-дългите в живота й. До Деня на благодарността оставаха само четирийсет и осем часа и това напомняше, че приближава краят на пребиваването й при Салваторе, както и завръщането на Дом. Люк, верен на думата си, не я докосваше, което обаче още повече разстрои и двамата. В резултат на това Грейс не знаеше дали да му бъде благодарна, че спазва обещанието си, или да му се сърди. Но понеже именно тя бе наложила правилата, знаеше, че вината е изцяло нейна.

Искаше да поговори с баща си, да му поиска помощ и съвет. Но от две седмици нямаха връзка, и макар че му пращаше съобщения, постоянно се разминаваха.

На вратата се позвъни.

— Люк! — извика Грейс, опитвайки се да повие непрестанно ритащата Тони. — Сигурно е жената от социалните служби. Би ли отворил?

— Моля?

— Звъни се на вратата.

— Сега идвам.

Грейс въздъхна.

— Не създаваш на чичо си толкова проблеми, когато той те повива. Не си права, защото точно аз току-що хубаво те нахраних.

В отговор Тони започна да прави балончета и зарита още по-силно. Грейс най-сетне успя да прикрепи пелената. Изведнъж чу как входната врата се затръшна. Миг по-късно Люк влетя в стаята. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че новините са лоши.

— Бързо! — каза той, грабна Тони и я сложи в кошницата с чисти бебешки дрешки. — Ела с мен.

— Какво се е случило, Люк? Защо пъхаш Тони там?

Той не отговори. Хвана кошницата и се втурна към спалнята си. Грейс се затича след него. На входната врата отново се позвъни. Люк отвори килера, отмести наредените там обувки и сложи кошницата на пода. Тони весело гукаше. Мъжът бутна Грейс вътре при кошницата й захлопна вратата.

— Стой тук — нареди. — Не мърдай и не вдигай шум.

— Люк — тя отвори вратата и надникна — какво става?

— Ако досега не си разбрала, ще ти кажа, че когато си отваряш устата, се вдига шум. Казах да мълчиш!

Раздадоха се няколко нови кратки позвънявания. Люк я целуна бързо, побутна я към вътрешността на килера и затвори вратата.

— Татко е тук. А сега тихо.

— Дом е тук?! — уплашено прошепна Грейс, отново отваряйки вратата. — Нали щеше да отсъства още поне една седмица!

— Сега нямам време да мисля за това — процеди през зъби Люк. — Той не бива да разбере за Тони, докато Пиетро и Карина не се оженят, защото иначе ще ги лиши от наследство. Затова двете се крийте тук.

— Разбирам. Но защо тук, а не в стаята за гости?

— Тук е най-безопасното място в цялата къща — нетърпеливо отвърна той. — Не е пристъпвал в спалнята ми, откакто веднъж влезе, без да почука, и завари чистачката да оправя леглото ми.

Той захлопна вратата. Грейс отново я отвори и го погледна озадачено.

— Че какво лошо има в това чистачката да ти оправя леглото?

— Беше гола — ухили се Люк. Вече се звънеше без прекъсване. — Грейс, предупреждавам те. Ако още веднъж отвориш тази врата, ще те представя като моя съпруга и ще кажа, че Тони е твое дете!

Без нито дума повече Грейс захлопна вратата. Не повярва на очите си, когато видя, че Тони спи. Как е успяла да заспи при цялата тази бъркотия?! Колко необикновени създания са бебетата! Грейс чу входната врата да се затръшва отново. Нима Дом вече си е отишъл? Не смееше да надникне, за да провери.

Изведнъж откъм всекидневната долетя плътен глас, който сипеше ругатни на италиански. Всичко й стана ясно. Грейс притисна ухо до летвите на неостъкленото прозорче. Дом все още говореше… или по-точно крещеше на италиански.

— Казах, че съжалявам — спокойно отговори на английски Люк. — Защо не предупреди, че се връщаш?

— Исках да ви изненадам за Деня на благодарността. Обадих се в службата. Казаха ми, че работиш вкъщи. Защо?

— Сметнах, че така е по-добре — сухо отвърна Люк.

Последва дълго мълчание и Грейс си представи объркания Дом.

— Жена ли има при теб? Затова ли затръшна вратата лицето ми? Къде си я скрил?

Грейс отскочи назад, спъна се и се строполи на пода точно до кошницата. Сплете пръсти в няма молитва да не са я чули, а също така Тони да не се събуди и да не заплаче.

— Всъщност са две — хладно отговори Люк. — Руса и чернокоса.

Грейс затаи дъх. Очакваше Дом да избухне или да дойде, за да я измъкне от скривалището й. След миг чу смеха му.

— Ама че шегаджия! За малко да ти повярвам.

— Искаш ли да претърсиш спалнята? Те се крият там.

Грейс едва не извика. Луд ли е? Въпросът на Люк увисна във въздуха. Последва продължително мълчание. Най-сетне Дом въздъхна.

— Вече се извиних за внезапното си посещение. Дори да не си ми простил, младата дама със сигурност ще ме извини. Нека сменим темата. Къде е Грейс? В службата ми казаха, че и тя отсъства.

— Освободих я да си почине този следобед. Напоследък много работи.

— Тя е добро момиче. Много ми харесва.

— Смятам, че в нея има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

— Дори не можеш да си представиш колко си прав — засмя се Дом.

— Стига сме говорили за работа — отсече Люк. — Как прекара в Италия? Липсваше ни.

Гласовете им станаха по-неясни и Грейс се сви до кошницата. Размина се на косъм. Ако Дом я беше открил… Тя потръпна. Това щеше да е краят на всякаква възможност да отвори „Мечтани детски играчки“.

Не че иначе не беше.

Тя сведе глава и въздъхна. Със сигурност знаеше едно — не можеше да се крие вечно от Дом. Рано или късно ще се срещнат и тогава няма да може да се преструва, че годината е преминала гладко. Ще трябва да бъде откровена с него, да му каже, че е издържала допреди десет-единайсет дни.

Ако той реши да прекъсне договора им, няма да възрази. В края на краищата, тя бе нарушила споразумението им.

При спомена за страстните целувки на Люк неволно помисли, че го е нарушила неведнъж. Пред всички тези факти, Дом ще има пълното право да откаже да й помогне в бизнеса. Нищо, ще го преживее.

Ами Люк… Грейс прехапа устни. Не се съмняваше, че той ще узнае действителната причина за маскировката й, ще разбере, че подбудите й съвсем не са били безкористни. Дом неизбежно ще му каже истината. Как ли ще реагира Люк тогава? Тя затвори очи със сподавен стон. Знаеше как ще реагира той. Великолепните му златисти очи ще се вледенят, работата й като негова секретарка ще приключи, предложението за ръководната длъжност ще се разсипе като шепа прах, а връзката им ще свърши, още преди да е започнала.

Грейс потисна напиращите ридания. Време бе да се изправи смело пред фактите. Работата бе там, че безнадеждно се бе влюбила в Люк Салваторе, и от това, че щеше да го загуби, я болеше още по-силно отколкото от загубата на „Мечтани детски играчки“.

Седнала на пода на килера, самотна и нещастна, тя съзерцаваше унищожението на всичките си мечти. Сълза опари бузата й.

 

 

Изпращайки баща си до вратата, Люк скришом погледна часовника си.

— Чудесно е, че се прибра, татко. Благодаря, че се отби.

— Толкова се радвам, че съм отново у дома. Реших да се върна рано, за да успея да събера цялото семейство на вечеря в Деня на благодарността.

— Страхотно!

Люк отвори вратата. Една млада жена с очила и строг костюм бе застанала така, сякаш се канеше да почука.

— Боже мой! Изплашихте ме — възкликна тя. Бързо се съвзе и протегна ръка. — Здравейте. Казвам се госпожица Карстеърз и съм…

— Моята масажистка! — извика Люк. Сграбчи я за ръката и я дръпна вътре. — Най-после!

— Не! Аз…

— Блондинка, брюнетка, а сега и червенокоса — засмя се Дом и се закани с пръст на Люк. — Знаех си, че ги вършиш едни… Някой ден, момчето ми…

Люк прегърна шокираната жена от социалните служби.

— Ще поговорим по-късно, татко. И още веднъж, добре дошъл вкъщи.

Той затръшна вратата. Госпожица Карстеърз се измъкна от прегръдката му. Лицето й беше зачервено. Едва си поемаше дъх.

— Не съм масажистката.

— Така ли? — повдигна вежди Люк.

— Точно така! Аз съм госпожица Карстеърз от социалните служби. Вие господин Салваторе ли сте?

— Същият. Приятно ми е да се запознаем — протегна ръка Люк.

— Възложиха ми вашия случай. Сигурен ли сте, че сте господин Люк Салваторе, женен за Грейс Салваторе?

— Точно така.

Не биваше да я представя като своя масажистка, но това бе единственото, което му хрумна. Ако има късмет, бързо ще отпрати тази жена, преди да е открила скритите в килера Грейс и Тони. Иначе социалните служби ще му отнемат бебето веднага.

— Вижте, съжалявам, но Грейс и Тони не са вкъщи — каза Люк, отвори вратата и огледа площадката. Дом не се виждаше никъде. — Най-добре елате утре.

С тези думи той леко я побутна навън. Изведнъж се чу пронизителен бебешки плач. Жената повдигна вежди.

— Значи съпругата ви и Антония ги няма?! А кой плаче? Не е ли бебе?

Преди Люк да успее да я спре, тя се втурна в апартамента и не му остана нищо друго, освен да я последва. Ориентирайки се по плача на Тони, тя влетя в спалнята му и се спря пред вратата на килера, хвърли недоумяващ поглед към Люк и я отвори.

Мъжът въздъхна дълбоко. Никога през живота си не бе виждал по-трогателна гледка. Грейс седеше на пода и притискаше Тони към гърдите си. Златисти кичури се бяха разсипали по лицето й. Тя гледаше сънено и премигваше. Явно току-що се беше събудила.

— Принуждавате съпругата и племенницата си да живеят в килер — обърна се към него госпожица Карстеърз, — или само да спят тук?

— Не, не принуждавам съпругата и племенницата ми да живеят в килер. Нито спят тук. Баща ми… Грейс… — Той прекара пръсти през косата си и въздъхна ядосано. — Това е дълга история.

— Имам много време — скръсти ръце госпожица Карстеърз.

Грейс върна Тони в кошницата и изпълзя от килера. Опитът й да се изправи се провали. Коленете й се подгънаха. Люк я подхвана.

— Краката ми са заспали — виновно промълви тя. — Колко време беше баща ти тук?

— Деветдесет невъзможно дълги минути — отвърна Люк. Той я държеше здраво, докато успее да се закрепи на краката си. Вгледа се в лицето й и се намръщи. Хвана я за брадичката и прекара пръст по бузата й. В очите му се четеше ням въпрос. — Скъпа, добре ли си? — попита тихо.

Грейс леко се изчерви. Дали си личеше, че е плакала? Тя се обърна към социалната служителка, усмихна се и протегна ръка.

— Здравейте. Аз съм Грейс… Салваторе.

— Лилиан Карстеърз. Бихте ли ми казали дали вие и бебето често се криете в килера на съпруга ви?

— Доколкото знам, е за първи път — отговори Люк. — Не мога да гарантирам за други килери обаче. Случвало ли ти се е?

— Само веднъж, когато бях на дванайсет години.

— Извинете — прекъсна ги госпожица Карстеърз. — Нека говорим в сегашно време и за точно този килер. Защо се крихте там?

— За да не ни намери бащата на Люк — отвърна Грейс.

— Баща ми не знае за Тони — въздъхна Люк. — Не знае също, че с Грейс сме женени. Венчахме се, докато беше в Италия. А докато му кажа…

— Ще криете жена си и племенницата си в килера — сухо отбеляза жената.

— Следващия път може да използваме банята — предложи Грейс.

— Най-добре да му бяхте казали истината — с укор отбеляза госпожица Карстеърз. — Сега разбирам, защо толкова… странно ме посрещнахте на вратата.

— Съжалявам. Не исках да ви представям на баща си. Дори само присъствието ви бе достатъчно, за да си науми най-лошото, и бях сигурен, че няма да успея да го разубедя. Простете, ако съм ви обидил.

Госпожица Карстеърз леко се изчерви и Грейс разбра, че безпогрешният чар на Салваторе отново действа.

— Всичко това е твърде неестествено — промълви младата жена.

— Можем да започнем отначало — предложи Люк. — Елате в кухнята да изпием по едно кафе, а после ще ви покажем всичко и ще отговорим на въпросите ви. Искаш ли кафе, Грейс?

— Идеята е чудесна — съгласи се тя.

— И мляко за Тони.

Грейс издърпа кошницата от килера и извади Тони. За пореден път красноречието на Люк го измъкна от затруднено положение. Искаше й се да притежаваше неговия талант. Тогава със сигурност щеше да преодолее трудностите, които я очакваха през следващите няколко дни.

Грейс затвори очи и зарови лице във вратлето на Тони. Нещата ставаха прекалено сложни. Колко ли още ще издържи да живее в лъжа? Вероятно най-добре е, когато госпожица Карстеърз си отиде, да признае хитрината си пред Люк. Ще бъде също толкова откровена с него, колкото възнамеряваше да бъде с Дом. Но дали ще я разбере? Съмняваше се. Ако не друго, то отношенията им със сигурност ще се променят, а тя не се чувстваше готова за това.

— Грейс! — извика я Люк. — Идваш ли?

Тя вдигна глава и въздъхна. По-добре е първо да изпие чаша горещо кафе и после да размишлява. Все едно няма закъде да бърза. А най-добре е хубаво да се наспи през нощта и утре да обмисли възможностите.

Ала подозираше, че на сутринта бъркотията няма да бъде по-малка.