Чък Паланюк
Боен клуб (23)

23.

Той се казва Робърт Полсън и е на четирийсет и осем години. Той се казва Робърт Полсън и Робърт Полсън ще остане на четирийсет и осем години завинаги.

По достатъчно дълга времева линия шансът за оцеляване за всички спада на нула.

Големия Боб.

Огромната буца. Бабанкото изпълнявал редовна задача „Замрази и изкърти“ за домашно. И Тайлър се промъкнал в апартамента ми така, за да го вдигне във въздуха с динамит домашно производство. Вземате флакон със замразител R–12, ако все още се намира — нали знаете, озоновата дупка — или R–124-а, и напръсквате ключалката, докато механизмът не замръзне.

При „Замрази и изкърти“ напръсквате ключалките на монетен телефон, паркинг автомат или пощенска кутия. После използвате чук и длето, за да изкъртите замръзналия патрон.

При редовната задача „Пробий и напълни“ пробивате с бургия телефона или банкомата, после завинтвате тръбичка в дупката и използвате гресьорка, за да напомпате мишената си с грес, ванилов пудинг или пластичен цимент.

Не че Проектът „Разруха“ имаше нужда да краде стотинки. Сапунена компания „Пейпър Стрийт“ беше затрупана с поръчки. Дойдеха ли празници — Боже опази. Домашното се дава за каляване на наглостта. Имаш нужда от хитрост. Правиш своите вложения в Проект „Разруха“.

Вместо длето за замразения патрон на ключалката можете да използвате електрическа бормашина. Върши същата работа и е по-тиха.

Когато гръмнали Големия Боб, полицаите помислили електрическата бормашина без кабел за пистолет.

Нямало нищо, което да свърже Големия Боб с Проекта „Разруха“, бойния клуб или сапуна.

В джоба си имал своя снимка, огромен и на пръв поглед гол — по прашка — на някакво състезание. Тъп начин на живот, казваше Боб. Сценичните прожектори те заслепяват, а микрофонията те оглушава, докато съдията не изкомандва — разтегни десен четириглав мускул, стегни, задръж.

Постави ръцете си така, че да ги виждаме.

Разтегни лява ръка, стегни бицепса, задръж.

Не мърдай.

Хвърли оръжието.

Това беше по-хубаво от реалния живот.

На ръката му имаше белег от целувката ми. От целувката на Тайлър. Пригладената коса на Големия Боб бе обръсната, а отпечатъците на пръстите му — изгорени с луга. И беше по-добре да пострадаш, отколкото да те арестуват, защото арестуват ли те — отпадаш от Проект „Разруха“, няма вече домашни.

Една минута Робърт Полсън е бил топлата сърцевина, около която се тълпи световният живот, а в следващия миг Робърт Полсън се е превърнал в неодушевен предмет. След полицейския изстрел — невероятното чудо на смъртта.

Във всеки боен клуб тази вечер водачът обикаля в тъмното около тълпата мъже, които се гледат през празния център на всяко мазе, и този глас крещи:

— Той се казва Робърт Полсън.

И тълпата крещи:

— Той се казва Робърт Полсън.

Водачите крясват:

— На четирийсет и осем години.

И тълпата крещи:

— На четирийсет и осем години.

Той е на четирийсет и осем години и беше член на бойния клуб.

Той е на четирийсет и осем години и беше член на Проекта „Разруха“.

Само в смъртта ще добиваме собствени имена, защото само в смъртта вече не сме част от начинанието. В смъртта ставаме герои.

И тълпите крещят: Робърт Полсън.

И тълпите крещят: Робърт Полсън.

И тълпите крещят: Робърт Полсън.

Вечерта отивам в бойния клуб, за да го затворя. Стоя под единствената лампа насред помещението и клубът ме приветства. За всички тук аз съм Тайлър Дърдън. Умен. Енергичен. Куражлия. Вдигам ръце, за да замълчат, и предлагам — защо просто не се разотидем. Приберете се тази вечер вкъщи и забравете за бойния клуб.

Според мен бойният клуб изпълни целта си, не мислите ли?

Проект „Разруха“ се отменя.

Чух, че имало добър мач по телевизията…

Стотина мъже само ме гледат втренчено.

Един човек умря, казвам. Играта свърши. Вече не е забавно.

Тогава от мрака зад тълпата идва анонимният глас на водача:

— Първо правило на бойния клуб — за бойния клуб не се говори.

Вървете си вкъщи! — крясвам.

— Второ правило на бойния клуб — за бойния клуб не се говори.

Бойният клуб се затваря! Проект „Разруха“ се отменя.

— Трето правило — бият се само по двама.

Аз съм Тайлър Дърдън, крясвам. И ви заповядвам да се разкарате!

Никой не ми обръща внимание. Мъжете само се гледат втренчено.

Гласът на водача бавно обикаля помещението. Бият се по двама. Без ризи. Без обувки.

Битката продължава и продължава и продължава, колкото е необходимо.

Представете си как това се случва в сто града на половин дузина езици.

Правилата свършват, а аз продължавам да стоя в центъра на кръга от светлина.

— Записаните за битка номер едно да излязат — крясва гласът от мрака. — Разчистете центъра на клуба.

Не помръдвам.

— Разчистете центъра на клуба!

Не помръдвам.

Единствената лампа се отразява в мрака в сто чифта очи, всичките — втренчени в мен в очакване. Опитвам се да видя всекиго през погледа на Тайлър. Изберете най-добрите бойци за обучение в Проект „Разруха“. Кого би поканил Тайлър да работи в Сапунена компания „Пейпър Стрийт“?

— Разчистете центъра на клуба! — Това е установена процедура в бойния клуб. След три молби от страна на водача ще ме изхвърлят навън.

Но аз съм Тайлър Дърдън. Аз измислих бойния клуб. Бойният клуб е мой. Тези правила съм ги писал аз. Никой от вас нямаше да бъде тук, ако не бях аз. И аз казвам — беше дотук!

— Пригответе се за изгонване на члена след три, две, едно.

Кръгът от мъже рухва върху мен, двеста ръце се вкопчват във всеки сантиметър от ръцете и краката ми и ме вдигат, разпънат, към лампата.

Пригответе се за евакуация на душата след пет, четири, три, две, едно.

Предават ме от ръка на ръка над тълпата към вратата. Нося се. Летя.

Бойният клуб е мой, крещя аз. Проект „Разруха“ беше моя идея. Не можете да ме изхвърлите. Тук командвам аз. Вървете си вкъщи.

Гласът на водача крещи:

— Записаните за бой номер едно, моля, заемете местата си в центъра. Веднага!

Няма да си тръгна. Няма да се откажа. Мога да се наложа. Тук командвам аз.

— Изхвърлете члена на клуба, веднага!

Евакуирайте душата, веднага.

И аз бавно излитам през вратата в нощта със звездите горе и студения въздух, и се приземявам на цимента на паркинга. Всички ръце се отдръпват, зад мен се затръшва врата и щраква резе. В сто града бойният клуб продължава без мен.