Стефан Д. Стефанов
Трубадур (17)

Благодарности

На тази последна страничка имам честта да спомена хората, помогнали по един или по друг начин да държите в ръцете си тази книга:

Катя — любимата ми и единствена съпруга, която, макар и да се ужасява от страховити истории, бе до мен в създаването на не една и друга, включително и на „Трубадур“; и за безбройните вечери, през които се занимаваше сама с децата, за да мога аз да пиша;

Поли — моята кума, приятелка, пръв читател и пръв критик; освен това човекът, уведомяващ ме за всеки интересен литературен конкурс;

Сестра ми Меги и цялото ми семейство — за непрекъснатата подкрепа и насърчаването да пиша истории от 4-ти клас до днес;

Оник Саркисян, който ми предложи да сменя първоначално средновековния сетинг със съвременен такъв, когато бях зациклил на трета глава;

Руми Соколова, един от най-ранните ми читатели и поддръжници;

Орлин Милошев, Митко Цолов — Доктора и Алекс Цонков — Lostov, „официалните“ бета-тестери на романа, чиито коментари и съвети направиха разказа за Трубадур по-добър;

Митко, Красъо и Джони, с които писахме заедно историята си през годините и вдъхновихме някои от случките в романа;

Преподавателите ми в СУ, които ме запалиха по антропологията и ми предоставиха нов поглед върху вълшебната приказка;

Същите преподавател(к)и, които след защитата ми на „Зловредни женски създания в балканския фолклор“ ме накараха да обещая, че ще напиша книга — ами: ето я;

Коко, който едва тригодишен ме отсвири веднъж с думите: „Не гледай какво съм счупил, пиши си там книгата!“

И не на последно място: Явор Цанев и Кети Илиева, които превърнаха един текст в истинска книга!