Елена Павлова
Драконова песен

Бе досущ хълмисто плато

бляскавото старо злато

струпано във пещерата.

Дракон спеше на вратата.

Под планинската му стряха

хора раждаха се, мряха,

страхът им бе най-чест приятел.

Познал бе старият гадател,

приказваха си само за едно:

„Драконът да си поспи дано!“

 

Минаваха години, а драконът бе факт

като дъжда, студа и снежния калпак…

Минаваха столетия и хората не помнеха

блестящите му люспи и зъбите, огромните,

да си въобразят не можеха горещия му дъх

да видят те не можеха обраслата му с мъх

опашка съкровището старо как обгърна…

И драконът в легенда се превърна.

 

Забавна история той бе за всички.

Шега от миналото, сложена в кавички…

Под планинската му стряха

хора смяха се, живяха

 

(1 вариант) и градчето се разрасна,

драконът така му пасна:

пришълците идваха да пият,

страховете стари да измият,

със легендата да свикнат,

в пещерата да надникнат…

Когато тръгнеха си те,

все гледаха към празното небе

очакваха свистене на крила…

Но празна бе онази пещера.

 

(2 вариант) и градчето се разрасна,

драконът така му пасна:

пришълците идваха да пият,

страховете стари да измият…

И днес те идват горе пролетта —

треперещи се ровят в пепелта,

отчупват си дъсчица обгоряла

от някоя къщурка оцеляла…

А тръгнат ли за вкъщи те,

все гледат празното небе

очакват и свистене на крила…

Дракон спи в онази пещера!