Елена Павлова
До поета

Защо не се завърнеш у дома?

Но, може би, от своя свят отречен,

ти спрял си в някоя страна,

за муза женен и обречен.

А може да не знаеш накъде

да свърнеш във гора незнайна

или една русалка ти отне

душата през среднощ потайна?

А може би не помниш онзи път,

по който сто години сме вървели?

Но знай — камбаните сега звънят,

тъй както хиляди добри недели…

* * *

А аз те чакам да се върнеш тук

и лампата ми още свети.

До мен леглото — празно. Няма друг.

Върни се в този дом, поете!