Първо продължение на „Персевал“ (2)

Бранш І
Гиромелан

за тровещата я тревога.

„Кралице доблестна, как мога

да съм спокойна? Всички хора

4 видяха, че вестител в двора

дойде — навярно с лоша вест.

И без туй рицарите днес

са във тревожно неведение,

8 а крал Артур от притеснение

припадна. Вероятно нещо

непоправимо, свръхзловещо

е станало, не дай си Боже.

12 Не знам изобщо кой ще може

да ни помогне.“ Пребледняла

кралицата и прималяла,

свят почнало да й се вие

16 и паднала… Ако и вие

свидетели неволни бяхте

на тази случка, мигом щяхте

от ужас да се вцепените.

20 В туй време дамите, момите

безспир неистово крещели,

от скръб си дрехите дерели

и с яд си скубели косите.

24 Такава болка не били те

изпитвали до тоя час.

Свестил се кралят и тогаз

вестителят учтиво рекъл:

28 „Кралю честити, Господ нека

със добрини да ви дарява!

Най-искрено ви поздравявам

от племенника ви Говен —

32 той лично с таз заръка мен

във славния ви двор ме прати.“

В миг радост грейнала в душата

на умърлушения крал.

36 Веднага той ръце прострял,

младежа дружески прегърнал

и с тон приветлив се обърнал

към него: „Нека, друже мили,

40 Бог да дарява с нови сили

и моя племенник, и вас.

Безкрайно го обичам аз

и искам да съм убеден,

44 че здрав и читав е Говен.“

„Кралю, кълна се, че когато

насам потеглих бързешката,

Говен като скала бе здрав.

48 Наскоро замък величав

той завладя и днес е там.

Но ми вмени да ви предам,

че е заплашена честта му

52 и че на вас разчита само.

Той безгранично ви обича,

но в положение критично

е в тоз момент — с Гиромелан

56 ще води бой и за гарант,

кралю, вас лично би желал.

Гиромелан обет е дал

в жесток двубой да го надвие.

60 Навярно с по-голям враг вие

в живота си не сте се срещал.

Говен опасност предусеща

и само вам се уповава…

64 Приятел в нужда се познава.

Та кой не търси помощта ви

срещу престъпници злонрави?“

Намиращите се в палата

68 подели с радост новината,

че той е жив и че ще може

неотменимо да наложи

порядък и почтеност в двора.

72 Да знаете как всички хора

ликували, как песни пели,

как нежно струните ечели

безспир в тържествените зали!

76 Това веселие едва ли

могъл би някой да опише…

Като че дар било то свише.

Каква по-хубава причина

80 за този патос ненадминат

от новината, че Говен

ще се завърне някой ден.

        Тогаз Изев дьо Карахес,

84 видяла до какъв ексцес

се разгоряла веселбата

и се завтекла тичешката

към достолепната кралица:

88 „От най-прославения рицар

дойде, госпожо, съобщение

и всички в двора с оживление

за сир Говен сега говорят;

92 от тях дочух, че той наскоро

приятно ще ни изненада.

Послушайте каква наслада

от музиката се разлива

96 и как душата тя опива.“

Неземно щастие обзело

кралицата и тя подела:

„Дано словата, що излизат

100 от твоята уста, да влизат

във божите уши и нека

на дамите ми Бог довека

да носи вести най-добри!“

104 Тя не помислила дори

да сложи свойто наметало

и във тържествената зала

проникнала. Щом я видели,

108 придворните й дами снели

наметките си бързешката,

последвали я и в палата

настанала ужасна врява.

112 Видял Артур, че се задава

кралицата, навел се леко

към пратеника и му рекъл:

„Побързай, пратенико драги,

116 и на кралицата веднага

да кажеш хубавата вест.

Най-редно е от теб тя днес,

а не от друг, да я узнае.“

120 И без изобщо да се мае,

младежът бързо приближил

до нея и я поздравил:

„Кралице, сир Говен се моли

124 на Бог да нямате неволи!“

А тя му казала в ответ:

„И него Господ занапред

със щастие да го дарява!

128 Той как е? Много се надявам,

сеньор, че е добре сега.“

„О, да, кралице. Все така

той предан ви е и разчита

132 на вас, че в негова защита

веднага ще се озовете

където трябва. Заведете

и всичките си дами там.

136 От книгите, кралице, знам,

че ако искаме задружно

тук да живеем, ще са нужни

и преданост, и постоянство.

140 Защо ни е добро познанство,

ако от него полза няма.

Бедата става по-голяма

и по-мъчителна, когато

144 ни липсва истински приятел.

Приятелството сили дава,

а пък себичният остава

до сетния си дъх самотен.

148 Щом нямаш трудности в живота,

едва ли би разбрал дали

за тебе някой го боли,

кой тачи те, кой те презира.“

152 Съвсем наблизо се намирал

Ке — дворцовият сенешал.

Той вече бил се подиграл

с вестителя… Все се обаждал

156 проклетникът и се заяждал

със другите, ала сега

не бил моментът за шега

и казал на всеослушание:

160 „Причина няма за терзание,

сеньори, след като Говен

е жив и здрав. Бог, според мен,

навреме се намеси. Ето

164 как с облекчение в сърцето

ще можем днес да оценим

доколко е необходим

такъв достоен мъж на нас.

168 Загубим ли го, чак тогаз

ще разберем той колко много

е бил нам нужен. Слава Богу,

че кралят ни научи днес

172 една така приятна вест.

Тя радостна е и за нас,

защото тук до този час

на тръни всички ние бяхме

176 и много се безпокояхме.

Дванайсет хиляди придворни

видяха как с таз вест Аврора

възпламени с възторг зората

180 и как ни озари лицата.

Разбрахме, че е жив Говен —

от всички той е най-почтен,

най-доблестен, най-даровит:

184 затуй днес дворът е честит.“

Щом сенешалът замълчал,

рог над двореца проехтял.

Да бяхте там, да сте видели

188 как ред момци със кърпи бели

и със легени сред палата

изникнали. От чисто злато

и от сребро били излени

192 великолепните легени.

И облеклото на момците

било изящно… Първенците

с вода ръцете си измили,

196 на масите се настанили

и на гуляй се те отдали.

Такива ястия едва ли

сте яли. Не възнамерявам

200 подробно да ги изброявам.

Ала гощавката припряна

била, защото час по-рано

желаели да свърши тя,

204 подтиквани от мисълта,

че трябва още този ден

открит да бъде сир Говен.

Когато всички се наяли,

208 конете бързо оседлали

и се заели в надпревара

багажа си да натоварят.

Едва ли някой досега

212 за път е бързал чак така.

Но най-припрян там кралят бил

и пръв напред се устремил,

а подир него, на коне,

216 голям брой рицари — поне

към трийсет хиляди били те.

След тях, с надежда във очите,

вървели лични хубавици:

220 придворни дами и девици —

петнайсет хиляди на брой.

И досега се питам кой

е виждал рат по-многобройна,

224 по-поривиста и по-бойна

от тази армия, която

събрана бе под знамената

в Оркания. Оттам във строй

228 поел внушителен конвой

коли със шатри и с храна.

През плодородна равнина

цял ден без спиране вървели

232 и чак на мръкване се спрели

на речен бряг, за да преспят.

Щом съмнало, те пак на път

със чувство радостно поели

236 през ниви и през степи бели.

От триумфален дух обзет,

пръв вестоносецът напред

вървял към замъка, където

240 Говен признат бил за владетел,

понеже в боя победил.

След седем дни конвоят бил

при замъка. С възторжен глас

244 младежът заявил: „Пред нас,

кралю, издига снажен стан

горд замък. Той бе завладян

от племенника ви Говен —

248 най-смелия и дръзновен

сред рицарите ви.“ Щом спрели,

едни се с шатрите заели,

а други със дебели клони

252 набързо стъкмили заслони

за мулетата, за конете

и за багажите безчетни.

Дошла след първите редици

256 и достолепната кралица,

съпътствана от сир Ивен

(наследника на Уриен),

а също и от сир Жифлет.

260 С вид бодър и щастлив наглед,

кралицата от коня слязла

и в шатрата на краля влязла.

Дошли и дами, и девойки

264 и млади рицари на брой към

три хиляди… Да сте живели

и цял век, да не сте видели

такъв кортеж.

                От свойта зала

268 кралицата Игерн съзряла

тозчас кортежа и си рекла,

че идва враг, и се завтекла

към дъщеря си Нонкадес.

272 „Ах, щерко мила, аз до днес

безброй неща съм преживяла,

но никога не съм видяла

такава гмеж въоръжена —

276 отвред палатът обкръжен е.

Те носят копия, секири,

колове, мечове, рапири.

Като че ли и дами с тях

280 вървят… И феи май видях…“

„Ах, майко, питам се как може

да има толкова госпожи

и толкова моми във тая

284 чудата армия. Не зная

и те ли на война отиват?

Сърцето ми от страх се свива.“

        Понеже в същия момент

288 се появил сеньор Говен

със своята сестра, веднага

кралицата му рекла: „Драги

приятелю, какъв лош ден!

292 Я вижте как е обсаден

палатът от мъже и дами.

Прощавайте за дързостта ми,

но името ви да узная

296 аз бих желала.“ — „Най-накрая,

кралице моя, откровен

ще бъда: казвам се Говен.“

Когато чула новината,

300 тя мигом в своите обятия

притиснала го с всичка сила,

а после поглед в него впила

и му обсипала лицето

304 с целувки топли, след което

разчувствала се дъщерята,

тъй както в онзи ден, когато

живот дарила на Говен,

308 и нежно своя син рожден

тя с трепет взела да целува.

Как няма да се развълнуват

във тоз момент и те, и той!

312 Игерн му рекла: „Скъпи мой,

та аз съм майката рождена

на крал Артур, а пък до мене

е мойта дъщеря, която

316 е твоя майка.“ Във душата

на рицаря неустрашим

настанал смут — смут обясним…

Когато чула новината,

320 сестра му тозчас тичешката

оттеглила се в свойта стая

при мисълта, че брат й знае

за връзката с Гиромелан.

324 „Ах, скъпи, идва страшна бран! —

подела пак с тревожен глас

кралицата. — Какво ли с нас

ще стане? Само Господ знае…“

328 „Не се страхувайте, това е

синът ви крал Артур.“ — „Така ли?“

„Кълна се!“ — „Скъпи мой, едва ли

друг път била съм по-щастлива.“ —

332 „Тозчас, кралице милостива,

реката ще премина аз

и лично крал Артур от вас

ще поздравя.“ В ответ най-нежно

336 тя пак целунала младежа

и дъщеря й на свой ред

обсипала го със безчет

целувки. След това Говен

340 на кон потеглил, придружен

от десет рицари сърцати,

и минал с тях отвъд реката.

Ке сенешалът забелязал,

344 че приближават, и си казал,

че нему всъщност се полага

да извести Артур веднага.

Ке своя пъргав кон пришпорил

348 и пред Артур той твърде скоро

дошъл и рекъл: „Както бях

на кон, с очите си видях,

че племенникът ви Говен

352 пристига.“ Толкоз впечатлен

бил кралят, че се устремил

да срещне сестриника мил.

В момента, в който го видял,

356 Артур направо онемял;

не знаейки какво да стори

и за какво да му говори,

а само стиснал му ръцете

360 и го целунал по лицето.

„Сир — рекъл му Говен тогаз —

приятна изненада аз

ви нося: майка ви желае

364 със вас да разговаря. Тя е

във замъка отвъд реката.“

Но не отправил взор нататък

Артур, а щом дочул вестта му,

368 любезно се усмихнал само

и рекъл: „Драги мой Говен,

кълна се в скъпия за мен

завет на моя мил баща,

372 че преди тридесет лета

почина майка ми.“ — „Грешите,

сеньор. Ако ми разрешите,

с бърз поглед в миналото свято

376 ще ви разкрия, че когато

баща ви Пендрагон починал,

Игерн решила да замине

с богатствата си в таен кът,

380 за да не я безпокоят.

Дошла тук, замък построила

и в него се установила.

Когато татко Лот умря,

384 жена му — вашата сестра

и моя майка — тук дошла.

Но мама бременна била

и тук при майка си родила

388 сестра ми Кларисан — таз мила

девойка с чудна красота.“

Възторгнали се от вестта

Артур и неговата свита,

392 жена му с радост неприкрита

прегърнала добрия рицар,

а после дами и девици

с целувки нежни го дарили.

396 Обаче прекалено мило

държали се към него те —

дотам, че да му се отще.

И армията редом с тях

400 ликувала сред глъч и смях.

        Когато вече свечерило,

кралицата Игерн решила

да нареди на свойте лични

404 петстотин рицари отлични

като за празник те да турят

по бойници и амбразури

оръжията си, богато

408 гарнирани със чисто злато

и с диаманти скъпоценни,

та над гъмжилото военно

те ослепително да светнат

412 и в кралския бивак да сметнат,

че слънце обедно сияе.

Дори Артур да се омае

от таз нечута чудесия!

416 Като замаян от магия

се чувствал кралят, заслепен

от блясъка… Но за Говен

Артур се много притеснил —

420 дали той също не е бил

на чародейство жертва станал…

И скришом след това от стана

към ослепителния замък

424 поели неколцина само:

Говен и кралят, придружени

от четирима приближени

със преданост общопризната

428 и от кралицата, която

три свои близки дами взела.

С възторг нечуван ги приела

Игерн и в празничната зала

432 на всички почести отдала.

        В Артуровия стан в туй време

Ке счел, че трябва да се вземе

най-подходящото решение.

436 Потърсили Артур за мнение,

ала, уви, не го открили.

Неистово се притеснили

дошлите там придворни дами,

440 като разбрали, че я няма

кралицата. От страх нечут,

и от неимоверен смут

била обхваната войската.

444 Какво да сторят във тъмата?

Да беше светло, те едва ли

минута биха тук стояли:

багажите си биха взели

448 и биха тутакси поели

задружно по обратен път.

Изглежда ги обзел страхът,

че няма кой да ги предпази

452 във нощ възтъмна като тази,

ако ги някой изненада

със удар пряк или с обсада?

        Зора над гъстата кория

456 изгряла и на литургия

в параклиса отишъл кралят.

След туй му коня оседлали

и той с петстотин закалени

460 младежи, новопосветени

във рицарските ритуали,

във хор веднага призовали

достопочтената кралица

464 с петстотин дами и девици

преминал бързо през реката.

Див страх бил вцепенил войската:

преди да се покаже кралят.

468 те щели стана да подпалят,

заслоните да разрушат

и да се скрият в някой кът,

ако той още час се бил

472 забавил. Щом се появил

те го надлежно поздравили,

а после се успокоили

и в шатрите си се прибрали.

476 Кралицата се пак видяла

сред своите придворни дами,

които с преданост голяма

я срещнали и с думи мили

480 до шатрата я придружили.

        Говен си казал, че е редно

за свойта изповед поредна

да иде при отец Салмон

484 и пред свещения амвон

застанал. Щом в изповедта му

отецът вникнал, той не само

че му простил за греховете,

488 но дал му и добри съвети

като на най-послушен постник.

И в името Христово после,

под взора на света Мария

492 отправил му благословия

и му заръчал да се моли

от злополуки и неволи

да го закриля Бог навеки.

496         От свитата на краля всеки

готов бил да му подари

какво ли не: злато̀, пари,

надежден щит и меч челичен,

500 и ризница, и кон отличен,

и копие, и шлем, каквито

сега в Артуровата свита

друг нямал. Но не щял Говен

504 да бъде конят му сменен

ни копието, нито мечът.

С такива дрехи бил облечен,

и с щит такъв се бил снабдил,

508 че той не би ги заменил

за други. Пожелал Говен

на коня му Гилодиен

слугите колкото се може

512 по-бързо сбруята да сложат

и коженото му седло.

На този свят не би могло

да има друг тъй хубав кон,

516 такъв несдържан вихрогон,

със толкова разкошна грива.

Чул нямало, за да не скрива

това изящество… Говен

520 и от Жифлет, и от Ивен

бил подпомогнат: с нови дрехи

и с най-изискани доспехи

приятеля си те снабдили

524 и го така въоръжили,

че хем да може да напада,

хем от врага да не пострада.

Говен напълно бил готов,

528 към Зли брод хвърлил взор орлов,

с очи околността обгърнал

и край една могила зърнал

огромен рицарски конвой:

532 поне три хиляди на брой

били те — все отбор юнаци.

Изпърво той видял байраци

и остриета искрометни

536 на дълги копия, а сетне

показали се и главите

на атовете и бойците,

и шлемовете им блестящи

540 и щитовете им искрящи.

Във прави стегнати редици

готовите за бой войници

със стъпки бързи прекосили

544 степта и вече приближили

до армията многобройна

на краля. Под дърво усойно

великолепната дружина

548 поспряла, за да си почине.

Но ето, че съвсем наскоро

след нея се задала втора

войска със численост подобна

552 и също тъй боеспособна.

Придвижвала се бързешком

накъм дървото тя и щом

до него приближила, вляво

556 се ширнала една морава

и в нея тя се настанила.

Но ето че се появила,

напирайки като лавина,

560 и трета войскова дружина.

С хиляда повече били те

на брой в сравнение с дошлите

преди това. С каква помпозност,

564 с каква неземна грациозност

вървели те в степта широка!

И всеки копие високо

бил вдигнал и с наперен вид

568 притискал здраво бляскав щит.

Тоз, който водел ги, бил много

взискателен и твърде строго

към всички в строя се отнасял:

572 нередностите не понасял

и от сплотените редици

на никой кон, на никой рицар

не давал да се отклони

576 напред, назад или встрани.

Оръжията им блестели,

на копията им висели

ръкави бели, ленти цветни,

580 а флаговете им безчетни

и скъпото им снаряжение

незабравимо впечатление

върху тълпата произвели.

584 Щом трите армии се слели

в единна страховита сила,

във стана бързо изчислили,

че рицарите наброяват

588 над десет хиляди. Тогава

бил забелязан нов кортеж,

от който идвал полъх свеж.

Във ничий стан той нямал равен

592 по чар, защото бил съставен

от млади дами и девици —

три хиляди на брой, в редици

тъй стройни, толкова приятни,

596 че по земята необятна

едва ли сте таквиз видели.

Пред чудния кортеж вървели

мнозина музиканти лични,

600 чиито песни мелодични

огласяли почти безспир

безкрайната равнинна шир.

Щом до дървото приближили,

604 те слезли и се настанили

да си отдъхнат сред тревите.

Огледал крал Артур дошлите

и на войниците си славни

608 издал команда незабавно

да се строят като за бой.

Петнайсет хиляди на брой

бойци обучени и смели

612 тозчас позиция заели.

Достопочтената кралица

със над три хиляди девици

и дами знатни, без да чака,

616 се настанила под клонака

на дървесата. Във степта

такава женска красота,

такова рицарско величие,

620 тъй впечатляващо наличие

на конници и на коне,

признавам си, че аз поне

не бях съзирал дотогава.

624 Загледан в тучната морава,

Говен извикал сир Жифлет

и сир Ивен и под секрет

помолил ги: „Ей там идете,

628 приятели, и погледнете

под онова дърво зелено,

че там стои обикновено

мъжът, с когото трябва днес

632 да водя бой за свойта чест.

Веднага бихте го познали —

в Артуровия двор едва ли

ще срещнете такъв юнак.

636 Безкрайно той е смел и як

и аз със убеденост смятам,

че никой рицар на земята

не е от него по-опасен.

640 Кажете му, че съм съгласен,

ако не възразява той,

да влезем още днес в двубой.“

Щом те дочули му молбата,

644 приготвили се бързешката,

надлежно всеки се прекръстил,

на своите коне чевръсти

се метнали и полетели

648 накъм дървото. Там съзрели

въпросния млад мъж юначен,

уверени, че няма начин

да са го сбъркали със друг.

652 Известно е, че нито тук,

ни пък на остров сред морето

ще срещнеш някой рицар, дето

на бой с Артур не би излязъл,

656 във случай че се е оказал

от краля оскърбен. Сега

такива има при врага

и те са доста според мен.

660 Посланиците на Говен,

щом до дървото приближили,

веднага рицаря открили.

Наперен и неустрашим,

664 стоял той прав върху килим,

в далечна Персия тъкан,

със двете си ръце опрян

на двама рицари набити.

668 Бил в скъпо облекло, обшито

със пурпур, а над всеки глезен

със наколенник бил железен

и на главата с лъскав шлем.

672 Не си представям как с калем

могъл бих да го обрисувам,

но зная, че не съществува

по нашата земя безкрайна

676 друг рицар с хубост тъй омайна.

Облечен бил от шамбелана

със ризница златотъкана,

а двама пъргави младежи

680 снабдили го със най-надеждни

оръжия, така че той

готов да бъде за двубой.

Приятелите му видели

684 двамината мъже и взели

със лакти да проправят път,

та по-свободно да вървят

двамината между момците.

688 Когато слезли от жребците,

посланиците разпознали

Гиромелан и изтърчали

към него, но по-бърз той бил

692 и пръв любезно поздравил:

„Добре дошли при нас, сеньори!“

Ивен учтиво отговорил:

„Благодарим за този прием,

696 но редно беше първо ние

да поздравим. Сеньор Говен

ви праща вест, че е решен,

залагайки на свойта чест,

700 да се извърши още днес

туй, за което е поел

обет.“ — „И аз съм се заклел

и клетвата не ще престъпя.

704 Но първо ми кажете, скъпи

приятели, кои сте вие?“

„Не виждаме защо да крием —

подел Жифлет. — Туй е Ивен,

708 наследникът на Уриен.

Сеньор, а колкото до мен,

във град Кардьой съм аз роден,

Жифлет се казвам и съм син

712 на крал До — славен властелин

с безспорна чест.“ Гиромелан

подхванал: „Аз съм поласкан,

че тъкмо вас Говен тук прати.

716 Достойнствата ви са познати

навред… Напомням ви все пак,

че аз съм негов смъртен враг,

и моля Господ да е с мен,

720 та с меч главата на Говен

да отсека, ако успея

в двубоя да го надделея.“

Ивен отвърнал: „Не дай, Боже!

724 Кълна ви се, че туй не може

да стане. Впрочем, и не бива!

И двамата сте със такива

достойнства, сир, че мъдростта ви

728 със сигурност ще ви застави

един със друг да се сдобрите

и спора си да разрешите

по мирен и достоен начин.

732 За двама рицари юначни

тоз изход ще е най-добрият.

Аз смятам, че и той, и вие,

загрижени за свойте близки,

736 ще сторите туй, що изисква

дългът ви на почтени хора,

за да се радват всички в двора.“

„Това за мен не е решение,

740 при цялото ми уважение

към вас, любезни сир Ивен

и сир Жифлет. На сир Говен

предайте, че държа да спазя

744 обета и не ще погазя

постигнатата уговорка.“

Налагало се час по-скоро

посланиците да вървят

748 на сир Говен да предадат

ответа на Гиромелан.

Щом те в Артуровия стан

го сварили, пръв сир Ивен

752 подел: „Врагът ви е решен

да стане още в този час

дуелът, който между вас

е уговорен.“ — „Доведете

756 жребеца ми и му сложете

седлото, стремето, юздата!

И от петите до главата

въоръжете ме, защото

760 от туй зависи ми животът.“ —

отвърнал той одързостен.

Прихванал стремето Ивен

и бързо метнал се Говен

764 на своя кон Гилодиен…

(Не знам дали изобщо има

по таз земя неизбродима

такъв кон!) После сложил шлема

768 и си пристегнал щита с ремък.

Пред него с копия в ръцете

дузина рицари напети

стояли, за да избере

772 с кое ще може най-добре

да води триумфален бой.

Когато ги огледал, той

бил впечатлен, че острието

776 на копието, със което

се появил Йоне, блестяло

като същинско огледало,

освен това било то с нова

780 квадратна дръжка орехо̀ва

и с флаг от алмарийска чиста

коприна със везмо сребристо.

Била го вещо украсила

784 и на Говен го подарила

прекрасната Гинлоаета.

И тъй като си бил сърцето

на таз девойка той отдал,

788 Говен туй копие избрал

и мигом коня си раван

подкарал към Гиромелан.

А той със шлем бил чисто нов

792 и за двубоя бил готов:

щит бил нарамил позлатен,

с чул от персийски жълт сатен

покрил бил своя буен ат

796 и с поглед горд, изпълнен с яд,

той се насочил към Говен.

А бил един прекрасен ден…

От двата лагера стотици

800 красиви дами и девици

и рицари места заели

от близо да следят дуела

на своите любимци смели.

804 А те, възбудени, не счели

за нужно клетва да полагат,

а всеки копието с флага

свел водоравно и припрян,

808 на своя кон необуздан,

като стрела на арбалет

стремглаво полетял напред.

И нито бряг, ни брод, ни яма

812 не биха спрели тези двама

левенти. Щом се приближили,

те тутакси си разменили

ред удари ожесточени

816 със свойте копия калени.

Не издържали двата щита

на тази битка страховита,

челичените остриета

820 доспехите им на парчета

така раздрали, че опрели

в гърдите им. Не закъснели

и техните коне — по чудо

824 и те се устремили лудо

ведно със своите стопани

да водят бой. Такива рани

и рицарите, и конете

828 получили, че на нозете

те не могли да се държат,

ни сръчно меча да въртят.

Останали почти без сили,

832 те във прахта се строполили.

Но всеки подир кратко време

успял все пак да се съвземе,

да се изправи на крака

836 и да измъкне със ръка

от щита счупен острието

на копието, след което

изтеглил мигновено меча

840 от ножницата си и вече

усетил ясно прилив нов

на сили и пак бил готов

да продължи да се сражава.

844 Със думи трудно се предава

такъв ожесточен двубой.

Те нямали и миг покой…

Такава ярост обладала

848 и двамата, че като хали

се развилнели разярено,

заудряли се настървено

по шлемовете, та и тях

852 направили на пух и прах.

Доспехи, ремъци, колани

били разкъсани, раздрани…

Омраза адска, смъртен яд

856 обзели ги и като град

пак ударите завалели.

Да бяхте някак си видели

и чули в тоз момент как тия

860 заклети врагове се бият,

как мечовете им секат

метал и плът и как искрят

при удар броните им тежки,

864 как те нападат на прибежки,

как мятат се назад-напред,

за да отвърнат на свой ред

на удара с по-силен удар!

868 Присъстващите, във почуда,

недоумявали как става

тъй, че безспирно се сражават

и че за нищо в този свят

872 нито един от тях назад

не би отстъпил примирен,

признавайки се победен.

Гнетяла ги горещината,

876 потта избила по челата,

те спрели — дъх да си поемат,

та пак да могат да се вземат

в ръце и за пореден път

880 двубоя си да продължат.

От мечовете искрометни

порой от удари несметни

по шлемовете се излял.

884 И все пак всеки устоял,

макар да бил зашеметен,

със щит пробит и шлем строшен.

Гиромелан не паднал силом.

888 Дотолкова се разразило

това сражение епично,

че той отвръщал енергично

на всеки удар на Говен,

892 и бил напълно убеден,

че все тъй силен бил и смел

и никога не би привел

глава пред своя пъклен враг!

896 Двубоят се проточил чак

до пладне. И в един момент

като че на сеньор Говен

във жилите се възродили

900 предишните му мъжки сили

тъй че не чувствал вече той

ни преумора, нито зной.

Дори усещал си душата

904 по-ведра от мига, когато

дуелът почнал. С меч в ръката,

противника си по главата

ударил, мечът му обаче

908 по шлема плъзнал се така, че

парче от щита му отсякъл.

При продължилата атака

Гиромелан все пак сколасал

912 да се съвземе и оттласнал

съперника си. Разгневен

бил непреклонният Говен,

с нов удар му отвърнал ядно

916 и взел да сипе безпощадно

със меч по своя враг проклет

порой от удари безчет.

Гиромелан не се предавал,

920 със сетни сили продължавал

да отговаря, озлобен,

на ударите на Говен.

Те страшно се одързостили,

924 но щитовете си разбили

така, че ремъците само

висели, метнати през рамо,

а по телата изранени

928 кръвта на вадички червени

се стичала чак до петите.

Но ударите във гърдите

не секвали… Гиромелан

932 след тази твърде дълга бран,

след този бой разгорещен

бил вече доста изтощен.

Говен три удара стоварял

936 на него, а му отговарял

едва с един слаб удар той,

а и убийственият зной

тъй лошо му се отразил,

940 че го напълно изтощил.

Не можел дъх да си поеме

Гиромелан и бил без време

отбой… Голям възторг обхванал

944 намиращите се във стана

на крал Артур, щом се разбрало,

че към сеньор Говен клоняла

победата, че до спасение

948 единствено чрез отстъпление

би стигнал другият. Обратно,

Говен настъпвал… Той трикратно

противника си надминавал

952 по борбеност и се надявал,

за чест на краля и на двора,

със сила и кураж безспорен,

двубоя тежък да спечели.

956 А колко мъка изживели

в туй време дамите придворни

и рицарите ратоборни

в разочарования стан

960 на жалкия Гиромелан!

Кой щял след боя да ликува

и кой безмерно да тъгува,

кой със победата си щял

964 да блесне и кого грозял

срамът да бъде победен?

Но на сестрата на Говен

дуелът неизбежно щял

968 да причини голяма жал.

Че който и да е убит

или пък със позор покрит,

тя щяла да умре от мъка.

972 Как да избегне този пъкъл?

Обезверена и унила,

пред крал Артур се тя явила

и рекла му: „Ах, вуйчо мили,

976 ако към мен сте съхранили

роднински чувства, то бъдете

така добър и прекратете

двубоя между моя брат

980 и онзи храбър рицар млад,

когото толкова обичам

и който в мене безгранично

е влюбен. Искам мой съпруг

984 да бъде той — със никой друг

не бих живяла на земята.“

Артур със мъка във душата

й рекъл: „Племеннице драга,

988 дълг стародавен ми налага

да се не меся при дуел.

Щом даден рицар толкоз смел

се е почувствал, че на бой

992 с друг рицар е излязъл той,

дори и кралят няма право

дуела им да прекратява —

туй би било извън властта му.

996 Решават рицарите само

дали да бъде прекратен

дуелът. Към сеньор Говен

почтително се обърнете

1000 и сестрински го помолете

да бъде незабавно спрян

двубоят със Гиромелан.

И добавете, че държите

1004 със него да се задомите.

Противникът му е юнак

голям — срещу подобен брак

не би се обявил Говен.

1008 Ако той падне в бой сразен,

за него всички ще тъжат

и няма да се утешат.“

 

        С кураж се Кларисан сдобила,

1012 до двамата се приближила

и рекла с умоляващ глас

на своя брат Говен тозчас

двубоят им да бъде спрян,

1016 защото за Гиромелан

държи да се омъжи тя.

С присъщата си доброта

Говен отвърнал: „Сестро моя,

1020 готов съм да прекъснем боя.

Но би ли твоят мил приел

да турим край на тоз дуел?“

А после той отправил взор

1024 към нейния любим: „Сеньор,

какво е вашето решение?“

Без ни най-малко двоумение

Гиромелан отвърнал: „Аз

1028 напълно съм съгласен с вас.

Щом със сестра ви се оженим,

аз седем града укрепени

във дар веднага ще й дам

1032 и тя ще разполага там

със рицарска войска, каквато

сега станува в равнината.“

Щом тримата се спогодили,

1036 войските сякаш се стопили —

веднага рицарите смели

доспехите си тежки снели

и с кралското благоволение

1040 мир със всеобщо одобрение

бил сключен между двата стана.

Почтено пред Артур застанал

Гиромелан и се заклел

1044 във вярност. Кралят го приел

сред свойте близки във родата

и тутакси му дал ръката

на Кларисан. Тъй щедър бил

1048 Артур, че даже им дарил,

за чест на славния си трон,

красивия Динасдарон —

уелски град с престиж голям,

1052 а също тъй и Нотингам —

цветущ град на брега на Трент,

с голям военен контингент

и с над хиляда марки рента.

1056 Мнозина рицари в момента

единодушно подкрепили

Артур и брака одобрили.

И Динасдир там също бил

1060 със верния Генганбрезил,

комуто кралят за отплата

великодушно дал ръката

на свойта племенница драга

1064 Трандрея, а след туй веднага

зачел го с дарове отбрани.

От рицарите островяни

единствено Брюн дьо Бранлан

1068 бил от омраза обладан

срещу Артур и аз желая

тук с него да ви занимая.