Асен Босев
Баба Таса на такси

Ти видя ли баба Таса?

Съжалявам, че не си.

Вчера от града довтаса

баба Таса на такси.

 

При сина си бе на гости

и такси извика той.

— То не е за хора прости,

та недей бре сине, стой!

Големци се возят само!

 

— Големец и ти си днес

и не се стеснявай, мамо,

а ела, в таксито влез!

 

Неуверено и свито

до шофьора млад, засмян,

разположи се в таксито

баба Таса с нов сукман.

 

Към дома с кола запраши

и се вглежда все навън.

— Где са тук нивята наши?…

Всичко й е като сън.

 

Сякаш в космоса с ракета

баба Таса полетя.

А пък иска берекета

в блока да съгледа тя…

 

Зърна зад гора селцето

с моста, с бистрата река.

Уталожи се сърцето,

махна бабата с ръка.

 

Биволица се препречи,

в чудната кола се взря.

— Идвам! — баба Таса рече —

да ме видиш ли се спря?

 

И без малко не прегази

бързото такси прасе.

— Грух-грух, грух-грух

ух пък тази,

откъде сега се взе?

 

Най-подир пред бяла къща

спря зелената кола.

— Бабата с такси се връща! —

викат в цялата махла.

 

В двора крекнаха кокошки —

пръснаха и те вестта

по градини и овошки,

по заглъхнали места.

 

Слезе бабата гърбата,

а в ушите й шуми,

сякаш че от небесата

в село тя се приземи…

 

Ти видя ли баба Таса?

Много жалко, че не си.

Вчера от града довтаса

баба Таса на такси!