Асен Босев
Пионерка пиперка

Не зная дали я

познавате вие

другарката Гина

от нашта дружина.

Тя има език —

същински камшик.

 

Не казва човешки:

— Аз моля да мина,

а с думи най-тежки

нахвърля се Гина:

— Махни се, бре вол,

сгърчиш като кол!

 

На дружката мила

ще каже „камила“,

а своя другар

нарича шопар.

 

В сладкарница влиза

и чука с юмрук:

— Хей с бялата риза,

ела бре морук!

 

В училище имат

прислужница стара

и всички й кимат

с приветствие заран.

 

А Гина край нея

върви мълчешката.

— „Добро утро“ къде е?

— Потъна в реката!

 

Завърне се в къщи,

на батко се мръщи:

— Я дай ми да ям,

че по̀ си голям!

 

На кака се кара:

— Ти плюскай попара!

Пред баба се пали:

— Дай стола, разбра ли?

 

Замоли я дядо:

— Послушай ме, чадо,

дърва донеси.

— Ти кьопав не си!

 

Дори и пред мама

създава тя драма.

— Иди в магазина.

— Не съм ви слугиня!

И люто се сопва,

с крака си потропва.

 

Не е пионерка,

а люта пиперка!