Асен Босев
Уважителни причини

Пак Антон е без домашно,

но нима това е страшно?

Не бои се мушморока,

че не си е чел урока;

има си добри роднини —

уважителни причини.

 

Днес учителя си мотка,

че одраскала го котка,

утре — не разтворил книжка,

че видял под шкафа мишка!

Може би за правописа

е виновна Кума Лиса

и не е чертал чертежа

по вина на таралежа!

 

— Как си? — го запитва мама,

че за учене го няма.

Казва й: — Не съм добре.

Леле мамо, ще се мре!

— Ох! — започва той да пъшка,

на постелята се тръшка.

Май че, мамо, имам хрема,

та къркори ми корема!

Разболях се, я ми дай

пържени кюфтета с чай.

Може, мамо, и яхнийка,

наденица и туршийка…

Десет дена полежа

той от болестта ЛЪЖА.

После вдигнат ли го: — Оф,

болен съм, не съм готов!

Всеки ден — една причина.

Тъй — през цялата година!

Че си мил Антон краката —

ням немее пред дъската.

Че мекица топла ял —

та отново закъснял.

Че се спънал в стол Антон —

не набавил си картон.

Че закихал от пипера —

та отсъствал пионера.

Че отишъл до дръвника —

та не писал ученика.

Че го пратили за хляб —

та по руски има слаб.

Че му бръмбарът бръмчел —

та по български не чел.

Че дошла на гости леля —

двойки цялата неделя!

 

Ще повтаря, ми се чини,

с уважителни причини!