Асен Босев
Мимето

Имат си

мама

и татко

дете —

и за детето си

грижат се те.

Гледат го, сякаш

е цвете в саксия,

всичко поднасят му

те на тепсия.

 

Слага му баба

в устенцата хляба,

таткото — млякото,

супата — мама.

Глезят го всичките —

обич голяма!

 

Мими се мръщи,

потропва,

пищи:

— Супа не искам,

разбираш ли ти?

 

— Мамино Мими,

що искаш, кажи ми!

 

Искам бисквити,

ала шоколадови,

сладки, каквито

ни дадоха Владови.

 

— Мъжо, бисквити,

иди достави ти!

 

Татко излиза

набързо по риза.

Носи кутия

с бисквити, обаче

не тъкмо тия —

и Мимето плаче.

— Тези не ща!

Направете ми крем!

 

— Крем ли? Щом искаш,

и крем ще ядем!

— Мъжо, изтичай,

яйца ми купи.

Мамино Мими,

сега, потърпи!

 

Мими се плези, но…

радват се те.

Мими разглезено

чедо расте!

Радост!

Дочакват

голямата слава —

Мимето им

първокласница става!

Но първокласници

с нея и те са —

всички са роби

на тази принцеса.

 

Има ли Мими

домашни задачи —

има и свита

добри помагачи!

Своята работа

татко зарязва,

синя хартия

на ленти нарязва.

Прави на Мимето

ново сметало,

старото вече било овехтяло!

 

Мама лицето

на Мимето мие,

бабата внучето

трие с хавлия.

Грижи за Мимето —

колкото щеш!

— Мими, почивай си,

да порастеш!

 

В къщи случайно

тя днеска сама е,

ала без работа

Мими се мае.

 

С кални обувки

лежи на чаршафа.

Гладна е тя —

но далече е шкафа!

 

Как да се мъчи

яйца да вари!

Хляб да нареже

е трудно дори!

 

Но се усмихва

щастливият миг,

баба се връща —

тя среща я с вик:

— Бабо, къде си се

влачила ма?

Обеда как ще

приготвя сама?

 

Баба слугува,

а Мими яде.

— Бабо, водица! —

И тя й даде!

 

Връща се мама —

тревога голяма!

— Мамо ма, копчето

я ми заший!

Стягай ми чантата

и ме среши!

Идва и татко,

нарежда му кратко:

— Хайде обувките

ми почисти,

иначе, татко,

защо си ми ти?

Ляга по гръб

на кушетката Мимето,

а се залавят

за работа тримата…

 

Тъй се минават

години наред,

стават капризите

нейни безчет.

 

— Искам на бар да отида!

— Иди!

— В бара с цигара ще бъда!

— Бъди!

— Искам без вас

да вървя на море!

— Щом настояваш —

тогава добре.

 

Мими израсна

девойка прекрасна —

нежна, кокетна

и шик издокарана,

само че с работа

всякаква скарана!

 

— Моля те, Мими —

ела помогни ми!

Ето,

в мазето

слезни за кюмюр!

— Как да вървя за кюмюр

с маникюр?

 

— Слушай, момиче,

хвани се за работа!

— Нека се хване

за работа бабата!

 

Ех, че отмяна

отгледаха те —

май че в саксията

плевел расте!

 

Дайте на Мими

разкош, развлечения,

но не мъчете я

с труд и учение!

 

Мими с труда

не желае приятелство.

Принц потърсете

за нейно сиятелство!