Асен Босев
Чел е много Ганин Гого

Хвали ни се Ганин Гого,

книги куп за прочит взел:

— Както мене книги много

друг едва ли е прочел!

 

В къщи, щом като ядем,

бързо лягам по корем,

лист

след лист —

по сто листа

аз за четвърт час чета!

 

Да, чете ги той безспорно,

непрестанно, неуморно,

но през тях търчи в галоп

и мърмори

като поп!

 

А в главата, за беда,

не остава ни следа!

 

Бе веднъж на сбор дошел.

— Разкажи какво си чел?

Гошко трепва,

става розов:

— Четох за… Ваплик Тормозов!

 

— За Павлик Морозов?

— Да де,

дето баба си издаде!

— Баба си ли казваш ти?

Я отново прочети!

 

Гого вдига черна вежда,

към отряда горд поглежда:

 

— Четох за един герой,

чакай… как се казва той?

А-а, Тамбукту бе, да, да!

Той се бил за свобода

с боен шмайзер във ръката

в четата на Караджата!

 

Бил на остров, откъдето

пеш преминал през морето.

Там следите му остават,

мечки щели да го сдавят!

И сред зима, в утрин летна

той пристигнал в село Цветна.

 

После с Тошко Африкански

хванал дебрите балкански.

Трима с Ян Бибиян

стават партизани —

край!

 

Някой шепне:

— Трай си, трай,

нека слушаме другаря

докъде ще я докара.

 

— Четох — продължава той —

май че беше от Толстой,

за Калитко Палаузов

и за Робинзончо Крузов!

 

Четох още как на Шипка

дядо хванал златна рибка!

 

— Чете ли за Чук и Гек?

— Да, той бил голям човек!

— Ама те са две дечица!

— Зная хубаво, ти млък.

Чук — лисица,

Гек е вълк.

 

Лиса грабнала овца,

тя размахала крилца,

а вълкът изял кокошка.

 

— Браво, Гошка, браво Гошка!

Карай, драги, и не спирай,

нещо ни издекламирай!

 

Почва Гого да се пъчи,

но пелтечи,

и се мъчи:

„На прощаване“ от… Левски!

Не, от Вазов… от Марчевски!

 

Гого, Гого, мили Гошко,

вярно, братко, чел си множко,

ала бързо май четеш,

затова се тъй плетеш!