Асен Босев
Как мухата стана слон

Пъшка съветът

на този отряд,

чуди се, мае се —

пише доклад.

 

— Олеле, мале,

с отчета пропадаме —

дейност каква ли

е имал отряда ни?

 

— Сетих се, сетих се! —

викна един.

— Онзи ден с лакът

изтрих своя чин.

 

Друг се обажда:

— А ние с Никола

снощи чинии

облизвахме в стола!

 

— Я си спомнете

и други неща:

в час по история

свирнах с уста!

 

— Виж на стената

картина с танцьорка.

Кой я забоде с карфицата? —

— Зорка!

 

— Аз пък захвърлих

бастуна на дядо,

после намерих го —

и му го дадох.

 

— Вие когато

се борехте с Михо,

аз не извиках ли:

— Тихо бре, тихо!

 

Ние пък лятос

на чичо с колата

ходихме двама

почти в планината!

 

Някой с ръцете си

весело плесна:

— Ние сме имали

дейност чудесна!

 

Я да напишем

за всичко в доклада! —

Пишат и славят

в отчета отряда:

 

— Много се трудим,

та ни поздравете!

Чистим редовно

сами чиновете.

 

Нека светът да се смае,

че ние

в стола училищен

мием чинии!

 

Свирим. На старите хора

помагаме

и по стените

украси си слагаме.

 

Спазваме зорко

в клас тишината.

Излети правим

до връх планината!

 

Славен отряд,

заслужава поклон.

Прави в доклада

мухата на слон.