Виктория Менкаджиева
Послеслов

Скъпи приятели, иска ми се да вярвам, че със съжаление се разделяте с героите на тази весела и жизнерадостна книга, чиито приключения — и смешни и малко тъжни понякога, се сливат в една пъстра мозайка, в един шарен калейдоскоп на детството.

Но защо авторът ги е нарекъл смоговци, може би ще попитат мнозина от вас? Защото в тази книга, както сами сте разбрали, се разказва за живота на децата от големия град, които растат сред трясъка на „уличната джунгла“, под сянката на онази отровна мъгла от бензинови изпарения, пушеци и сажди, наречена смог. Но детството навсякъде си е детство: с училищните лудории, с вълненията на първите приятелства и разочарования, с трепетите на първата любов. Затова и всекидневието на тези загребски момчета и момичета, техните радости и грижи, мечтите и стремежите им сигурно са ви близки и разбираеми.

Още повече че югославският писател Хървое Хитрец ги е описал с такава любов и същевременно с толкова остроумие и добродушен хумор. Той е вложил в книгата си много от своите детски спомени, възкресил е своето собствено детство. „Децата обичат да се смеят и аз ги разсмивам в книгите си. Понякога за разнообразие ги разплаквам, но това не трае дълго, това е само една кратка пауза до следващия смях. Ала тя е необходима, защото как иначе бихме усетили какво е радост, ако нямаше тъга“ — споделя Хървое Хитрец.

И децата наистина се смеят. И не само децата, но и по-възрастните читатели на книгата. Защото с нея авторът убедително доказва, че не съществува хумор за деца и хумор за възрастни, а има само добър или лош хумор.

„Преди да предам ръкописа си на редактора, прочитам го на някое дете. Понякога това са синовете ми, понякога — техните приятели. Ако се засмеят до уши, ако на места прихнат гръмогласно, на други пък станат сериозни или дори се уплашат, тогава знам, че съм успял“ — признава Хитрец. Той държи на мнението на своите читатели и поддържа постоянна връзка с тях. Често им гостува в училищата и им чете откъси от свои произведения. И така със спонтанната си реакция те стават първите му „критици“, от тях авторът черпи ценни идеи за своите книги. Затова и езикът му е толкова свеж, толкова близък до езика на съвременното младо поколение. Затова и книгите му се радват на такъв успех сред младите читатели. Романът „Смоговци“ е претърпял вече няколко издания в Югославия. По него е сниман и детски телевизионен сериен филм.

Искрено се надявам, скъпи приятели, че още дълго след прочитането на тази книга с удоволствие ще си спомняте за увлекателните приключения на малките смоговци.