Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Penalty, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


И всеки ден издават 200 000 такива присъди.

В последния ден на процеса райската съдебна зала беше запълнена с ангели, насядали по алабастровите стъпала, обграждащи съдебния подиум. Никой от зрителите не беше привлечен от болезнено любопитство. Напротив, очите, впити в подсъдимия, бяха изпълнени със симпатия, макар и малко отегчени. Случаят на ангел Джон Матю Крес далеч не беше уникален. Неговите престъпления — презрение, суета и необоснована критика — се срещаха доста често, дори в Рая. Но, тъй като това беше последният ден, зрителите се бяха събрали, за да видят драмата по произнасяне на присъдата от журито и да чуят какво наказание ще определи св. Дейвид, регионалният съдия за Осми райски район.

Самият космос допринесе за мелодраматичното настроение през този ден. Пухкавите облаци придобиха сивкав и сякаш замърсен вид, докато участниците в процеса очакваха решението на журито. Подсъдимият седеше безучастно пред подиума на съдията, като да беше безразличен към това, което го очакваше. Крилата му изглеждаха унили и раздърпани.

Приставът, широкоплещест ангел с твърд глас, нареди на зрителите да запазят тишина и обяви идването на съдията. Чу се прошумоляване на пера и влезе св. Дейвид.

Светията в дългата си бяла роба изглеждаше много сериозен, докато заемаше мястото си зад мраморния подиум. Дори да изпитваше тъга в този момент, тя беше прикрита зад непроницаемото му изражение. Той се обърна към председателя на журито.

— Достигнахте ли решение?

— Да, ваша чест.

— Моля, обявете я пред съда.

— Намираме обвиняемия за виновен.

В залата се надигна въздишка, като да беше преминал лек бриз. Подсъдимият, чиято съдба беше решена от закон, колкото древен, толкова и стриктен, не помръдна.

— Подсъдимият да се изправи и да приближи подиума — обяви св. Дейвид.

Затворникът бавно стана от стола си. Крилата само му се пречкаха. Като на сън той приближи съдията и застана пред него, свел глава.

— Джон Матю Крес — подхвана св. Дейвид с изразителен глас, — признат сте за виновен в престъпленията презрение, суета и необоснована критика. Престъпления, които никак не подхождат на ангел с вашия ранг и опит. Съгрешил сте спрямо ближните си, без да помислите за вредата, която ще нанесете или наказанието, което ще заслужите. Нарушил сте светите повели, които всички съблюдаваме. Позволил сте си да проявите гордост, която е разяла вашето любящо сърце. Издигнал сте себе си над древните райски закони и ще трябва да платите за този грях.

Св. Дейвид направи пауза и придоби сурово изражение.

— Не ми остава нищо друго, освен да издам присъда, съответстваща на нашата благочестива традиция, колкото и жестоко да изглежда наказанието. Ангел Джон Матю Крес, осъждам ви на доживотна присъда.

 

 

В болницата на Кливланд се роди дете. Беше момченце, което щеше да бъде наречено Джон Матю Крес. И, като всички новородени, то не спираше да плаче сякаш беше изключително гневно.

Край