Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Changeover, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.

История

  1. — Добавяне

Можеше да е по-зле.

След като клиентите възприеха кредитните карти и Универсалния продуктов код (УПК) и с развитието на домашния компютър/видеофон, видеопазаруването най-после стана наистина практично. Това доведе до по-ниски режийни за разнообразните предприятия и облекчи претоварените пощенски и транспортни системи.

За съжаление кражбата на кредитни карти стана почти неконтролируемо престъпление. Дори възстановяването на смъртното наказание за водачите и подстрекатели на тези престъпни кръгове не даде особен резултат. От една страна все повече бизнес организации преминаваха към изцяло електронно пазаруване и счетоводство, от друга все повече потребители не желаеха да използват тази услуга. Взаимоотношенията доставчик/потребител бяха в окаяно състояние.

Решението на проблема дойде под формата на Универсалния клиентски код (УКК). Но тази относително дребна промяна в платежната процедура беше посрещната с неочаквано бурни протести.

„Популярна икономика“, май, 1997 г.

— Добро утро, господине. Обаждаме се от Западната гинекологична и педиатрична клиника, за да ви информираме, че двама пациенти — госпожа Мелани Викърс и господин Шон Робърт Викърс Мл., бяха изпратени до вашия адрес в осем часа тази сутрин с редовната транспортна линейка. Можете да очаквате пристигането им в 8:07 ч.

От другата страна се чу кашляне и неразбираемо мърморене, а екранът остана празен.

— … преди още да съм си изпил кафето…

— Простете, господине, не ви разбрах?

— Имах тежка нощ — обясни гласът, вече не толкова хрипкаво. — За какво казахте, че се обаждате?

— Съпругата и синът ви, господине. Те са на път за вкъщи. Относно сметката…

— Боже, в осем часа сутринта. Ами, добре. Дайте да я видим тая сметка. Леле, по-зле е, отколкото очаквах. Каква е тази „мегавитаминна терапия“? Не можехме ли просто да си купим едно шишенце хапчета? Откъде се взе тази смехотворна цена!?

— Господине, тази услуга беше изискана от вашата съпруга. Сега вече е късно да я оспорвате.

— Винаги така става.

— Ако имате нужда от разпечатка на фактурата за личния си архив, моля, натиснете съответния бутон на вашата конзола.

— Естествено, че искам разпечатка…

— Ако нямате други въпроси, моля, поставете идентификационния си код на скенера на вашата конзола.

— … кредитната ми карта е тук някъде…

— Господине!

— Какво?

— Правилно ли ви чух да споменавате нещо за кредитна карта? Съжалявам, но нашата клиника вече премина към новата УКК система. Информирахме ви за тази промяна, когато доведохте съпругата си при нас. Вече не сме в състояние да обработваме кредитни карти.

— Как така не сте в състояние? Скенерът е точно тук пред мен. Слагам картата върху прозореца, вашият компютър я разчита, подава информацията към счетоводната ви система и моята банка прехвърля сумата. Както винаги.

Възмущението в гласа на администратора беше почти осезаемо.

— Господине, бяхте информиран за новата ситуация. Промяната цели единствено да защити вашите интереси. Все пак човекът, който плаща с картата на Шон Робърт Викърс Ст. може изобщо да не е Шон Робърт Викърс Ст. Няма как да сме сигурни.

— Ако не бях аз, защо ще искам да плащам сметката на Шон Младши и майка му във вашата болница?

— Разяснения за новата система бяха надлежно разпространени — продължи гласът, без да му обърне внимание. — Нашият компютър вече е програмиран да разчита няколко магнитни точки, вложени в кожата на потребителя. Това е УКК системата. Огромно подобрение в сравнение със старомодните кредитни карти.

— Така ли? Ами ако ви кажа, че аз пък не съм оборудван с това УК… каквото и да е там? А? Ами, ако нямам никакви такива точки?

— Това би било лъжа, господине — отвърна гласът, без да се впечатли. — Когато болницата премина към УКК системата, ние предложихме да вложим идентификационния код на всичките си клиенти, напълно безплатно. Тук във вашето досие виждам, че сте се възползвал от услугата.

— Да, ама никой не ми каза, къде точно ще ги сложат тия точки. Точно там ли намерихте?!

— Господине, не разбирам на какво се дължи недоволството ви. Целта ни не е да обидим или наскърбим някого. Осъзнавате ли колко дълго преди въвеждане на УКК системата бяха провеждани надлежни проучвания? Мястото далеч не е избрано случайно. Случват се злополуки. Може да изгубите крак или ръка. Но тази част от тялото всеки я има. Сега, ще бъдете ли така добър да сложите идентификационния код върху скенера? Чакат ме и други клиенти.

Шон Робърт Викърс Ст. се примири и се предаде пред прогреса. Като се преклони пред неизбежното, той сведе главата си и положи чело върху прозореца на скенера.

Край