Бил Пронзини, Бари Малцбърг
Най-после клонинг

Като си няма човек късмет…

— Съжалявам — каза миловидната блондинка на Лафам, — но аз никога не каня в домашния си комплекс мъже, които не познавам особено добре. Все пак, благодаря за интересната вечер.

И тя решително затвори вратата в лицето му.

На Лафам му беше писнало да чува това извинение от жените, с които излизаше. Беше му втръснало вечерите да приключват със затворени врати. Ами че годината беше 2172, истинска нова ера в междуличностното общуване, нали така? И той беше съвсем приличен на вид мъж, нали така? Да не говорим, че се явяваше доста сносно второстепенно божество за насекомовидното население на Церера и имаше множество добри качества, които включваха, без да се ограничават до: искреност, честност, точност и никакво изстискване на пъпки на обществени места. Както и никакво сваляне на превръзките, покриващи белезите от радиационно изгаряне.

И въпреки това по някаква необяснима причина той така и не допадаше на жените.

Накрая, напълно отчаян, Лафам се реши и подаде заявление във Фондацията по клониране за създаване на негово копие от женски пол. Той сам щеше да си направи жена, с която да се разбира идеално. Клонирането в противоположен пол беше относително скорошно изобретение на Фондацията, въведено едва в последните десет години, и предоставено на зашеметяваща цена за нужните на хора като Лафам, които горещо се нуждаеха от сговорчив партньор с противоположна полова ориентация.

Лафам се съгласи кръвта му да бъде тествана, клетките на тялото му анализирани, мозъчните му вълни записани, съзнанието му подложено на електромагнитен шок и интимните му телесни части най-безцеремонно манипулирани. Превръзките на лицето му обаче останаха почтително незасегнати от тази покъртително скъпа процедура (той беше наследил три четвърти от астероида Церера, което му позволи да поеме този финансов товар сравнително лесно). В края на болезнения и почти неописуем процес една съвършена негова клетка беше извлечена и оставена да отлежава в сумрака на най-непристъпните дълбини на Фондацията.

Лафам изчака осемнадесет години. И в тази нова ера, както винаги, осемнадесет беше възрастта на пълнолетието и той нямаше желание да бъде осъден за сексуална злоупотреба дори със самия себе си. Годините минаваха. Лафам изобрети евтин заместител на колелото и, след като го патентова, го яхна и се разходи до Проксима Кентавър и обратно. Отегчен, той създаде по-низша форма на живот в един от тестовите си терени и го предаде на признателните си поданици от Церера. Търпеливо чакаше и намираше начин да си запълва времето от двадесет и деветата до четиридесет и седмата си година.

Умишлено реши да не се занимава с жени, докато чака. Пазеше се за себе си.

Точно в осем часа вечерта в деня на осемнадесетия си рожден ден пъпчивата клонирана блондинка каза:

— Съжалявам, но аз никога не каня в домашния си комплекс мъже, които не познавам особено добре. Все пак, благодаря за интересната вечер.

И Лафам решително затвори вратата в лицето на Лафам.