Рут Бърман
Какво правих по време на моята ваканция в парка

Обратно в Райската градина!

Когато паркът идва в нашия квартал, всички етажи хлътват надолу с няколко сантиметра и всички асансьори се разминават леко с етажа, на който спират. Всички се спъват на излизане.

Ако се случи да си носите полагащия ви се чай, това е много лошо.

Обаче никой не протестира, защото паркът е там горе, кацнал върху равните покривни плочки и конвейерни линии.

Обикновено никой не се качва до последните етажи с асансьора, освен хората, които живеят там. И почти никой не се прехвърля в товарния асансьор за покрива, освен обслужващия персонал, чиято задача е да чисти филтрите или настройва соларните панели, или да прибира доставките от конвейерните линии. Но когато паркът дойде, всички се редуват да се качват по-високо от самия покрив, върху зелената площ.

А тази площ е винаги зелена. И покрита с цветя и дървета, високи колкото възрастен човек.

Обаче не е позволено да се катерят дърветата. Казват, че не били достатъчно големи за катерене. Което е много странно, защото, като попиташ кога ще станат достатъчно големи, винаги отговарят, че повече от това няма да пораснат, защото дълбочината, до която могат да стигнат корените им, била ограничена. Но в старите приказки децата постоянно се катерят по дърветата. Не през цялото време, но доста често.

Когато паркът дойде в нашия квартал, въздухът у дома става много задушен, защото се налага да ползваме енергия от соларните панели на другите сгради. Но в това няма нищо лошо, защото винаги можеш да се качиш да си играеш в парка, където има много свеж въздух. А въздухът винаги е свеж, когато е на открито и е свободен сам да си сменя посоката, вместо да се върти във вентилацията.

Доставките също стават нередовни и се налага да се правят по земята.

Обаче горе в парка цветята растат на открито, без никакви саксии или сандъчета. Рози и божури, и нарциси, и какви ли още не. Всички са много красиви. Ако има достатъчно от дадено цвете и получиш разрешително, даже може да си го откъснеш.

Разбира се, след това цветята умират. Но така е в природата.

Природата е много полезна и аз много я обичам. По време на моята почивка в парка аз видях всякакви природни неща. След това паркът се премести върху покривите на съседната група сгради. Паркът постоянно се движи, точно като свежия въздух. Когато идва при нас, винаги е много хубаво. Аз обичам да си взема полагащия ми се чай и да се кача в парка. Този път обаче не можах, защото го разлях. Освен това зеленината не ми се стори толкова зелена и знакът „Забранено катеренето по дърветата“ ме подразни повече от обичайното, но все пак беше хубаво.

Някой ден дърветата ще станат по-големи, сигурен съм. И аз ще се скрия в някое от тях, и ще пътувам с парка из целия район, може би дори цялата област и никога повече няма да сляза.

Освен ако аз не порасна преди дърветата. Мисля, че дори едно дърво да е два пъти по-високо от някой възрастен, той пак не би се побрал в клоните му. Не и ако иска да се скрие добре. А и вероятно ще се отрази зле на дървото.

Но аз бих могъл да се скрия, стига дърветата да пораснат само още малко.

Дърветата имат листа, освен когато имат иглички. Някои дървета произвеждат ядки, други плодове. Ако получиш разрешително, можеш да ги ядеш. Когато тръгна да пътешествам с парка, ще живея в някое ябълково дърво.

Ще видите.