Джан Хауърд Файндър
Гроздовете на Г’Нева

Разпери си ластарите.

Сър Нипип Куут, шеф на отдел Специални разследвания в Галактическия Скотланд Ярд, бавно засмука любимата си лула от морска пяна и огледа създанието пред себе си. Су Нома Сунаф беше началник на Имперската полиция на Онив, седмата планета в орбита около звездата Антъни. Су беше хуманоид — имаше два крака, две ръце, две очи, два носа и пр.

Началник Сунаф се размърда нервно на стола си, който направи всичко по силите си да следва движенията му и да му осигури възможно най-удобната позиция за седене. Мускулите по челюстта му се свиваха в такт със свитите юмруци, докато той се стараеше да се овладее.

— Главен инспектор Куут, надявам се разбирате, че, макар това отвратително престъпление да е останало ненаказано вече дълго време, аз обичайно не бих си позволил да доведа случая до знанието на вашата уважаема служба. Така се случи обаче, че този мухлясал екскремент на гроздов червей напусна Онив. Ето защо не можем да продължим следствието без вашето разрешение и, надявам се, помощ.

— Да, мисля, че ще можем да се включим в следствието. Защо не ме запознаете по-подробно със случая? За момента ми е известно само, че заподозреният изглежда е откраднал някакви лози от Имперските лозя на вашия Цезар.

— О, да, главен инспектор Куут. Такова престъпление вероятно ви се струва твърде дребно, за да предизвика подобна мащабна операция на Имперската полиция. Но, разбирате ли, Онив е бедна планета. Единственото ни предимство е, че Безподхобния Бхог Бълвато в своята безкрайна милост ни е благословил с почвите, климата и лозите, от които се произвежда най-доброто вино в галактиката. Виното е единственият продукт, който изнасяме. Затова всеки опит да се изнесат лози от планетата се явява държавна измяна. В интерес на истината лозите вероятно изобщо не биха вирели на друго място, но няма смисъл да предизвикваме съдбата. Това, че издирваният престъпник, този изгнил куп лозови листа от изрязани болни ластари, е откраднал лози, е достатъчно тежко престъпление само̀ по себе си. Това, че този боклук от подметката на компрометиран тъпкач на грозде, е напуснал планетата с лозите е несравнимо по-лошо. Но този… този… — началникът не намери нужните думи, — е откраднал лозите от Г’Нева, лозето на самия Цезар! Откраднал е императорски лози! Ето защо ми беше наредено да издирвам тази помия от маносани гроздови семена, докато го открия. И аз го открих! Заселил се е в хълмовете на Германия, по поречието на река Мозел, на самата планета-столица на галактическото правителство, Тера. И явно е по-умен, отколкото смятахме. Никой не може да го пипне там, защото мястото е неприкосновено убежище. Все пак, с помощта на вашите офицери, поне бихме могли да изземем контрабандата.

Главен инспектор Нипип Куут обмисли подробностите на тази винена неразбория. Сложната плетеница на събитията оформяше следната ситуация: макар престъпникът да беше неприкосновен на територията на убежището Тера, поне откраднатите от него лози можеха да бъдат върнати. Освен това всички плодове, произведени от тези лози, също подлежаха на изземване съгласно Галактическите закони.

От Тера ги деляха само няколко пространствени скока между удобно разположени черни дупки. Бидейки сам любител на виното, запознат с прословутите вина на Онив, инспектор Куут придружи полицейския началник Сунаф и имперските гвардейци, на които беше възложен този случай. Гвардейците бяха внушителни на вид и се извисяваха поне една глава над Су, който никак не беше нисък за онивец.

Плавно извиващите се зелени хълмове на парка Айфел отстъпиха пред стръмните склонове на долината на река Мозел. Полицейската совалка бързо и безшумно се спусна на земята пред малката къща, потънала в зеленина, в която се укриваше заподозреният.

Су изскочи от совалката, преди още да се е установила и се втурна към вратата, като щурмовак. Заблъска по вратата и най-безцеремонно се развика:

— Нап Тид Нап, отваряй или ще има да съжаляваш!

Вратата се отвори и на прага се появи дребен, съсухрен онивец. По лицето му се стичаха сълзи.

— О, господине, моля ви не ме убивайте.

Су видимо едва се владееше. Думите му прозвучаха задавено.

— Нап, ти утайка от проядени от рак гроздове, ако не върнеш всички откраднати лози, аз току-виж съм забравил и собствения си ранг, и злочестия факт, че тази планета се явява убежище.

— О, господине — изхлипа Нап, — пътуването ви е било напразно. Въпреки че долината на река Мозел се слави със своите лозя, гроздовете от Г’Нева не искат растат тук. Само една лоза оцеля и на нея порасна едно-единствено зрънце. Моля ви, позволете ми да го запазя, за да ми напомня за дома, където никога повече няма да мога да се върна. Толкова е красиво това зрънце. Моля ви!

По страните на бедния Тид Нап се стичаха горчиви сълзи. Призивът му изглежда смекчи суровото сърце на Су. Но главен инспектор Нипип Куут много добре знаеше какви са последиците от проявената мекушавост.

— Нап, сигурен съм, че зърното е чудесно — обади се инспекторът с равен, овладян глас. — Но ние сме дошли да го конфискуваме, не да му се радваме.