Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Old Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.

История

  1. — Добавяне

Каквото сам си направиш…

Хората се бяха бунтували срещу властта на Стареца и преди, но този път Управителите бяха дотолкова притеснени, че пратиха Танго, своя шпионин, на срещата на подстрекателите. Танго беше русокос, вечно усмихнат младеж, любимец на фермерите и механиците в селото, които му прощаваха ленивостта и пълната непохватност с инструментите, защото умееше да ги развеселява, когато реколтата не беше изобилна или двигателите отказваха да работят. Никой не подозираше за неговата тайна връзка с Управителите, които живееха в каменната сграда на високия хълм.

Той пристигна на срещата нарамил еднострунната си китара и се отпусна в дъното на пещерата сред намръщените бунтовници. Всички бяха млади мъже. Винаги младежите поставяха под съмнение суверенитета на Стареца. Събралите се кимнаха на Танго и измърмориха по някое „добре дошъл“. Срещата се ръководеше от тъмноок фермерски син на име Сиера, чиято встъпителна тирада беше придружена от изразителните жестове на неговата безформена, мутирала дясна ръка. Речта му беше убедителна и за момент Танго осъзна, че сам симпатизира на каузата, но тъкмо тогава Сиера призова и други да се изкажат.

Танго се изправи, усмихна се дружелюбно и заговори.

— Вие говорите за свобода и идеята е безкрайно примамлива. Но кажете ми, какво ще прави селото без Стареца? Кой ще ни казва кога да сеем и къде? Кой ще знае кои полета са безопасни за семената ни и кои са отровни? Кой ще може да предвиди кога ще се разразят големите бури и дали дъждът ще е радиоактивен? И кой ще ни учи как да поправяме машините?

— Говориш като Управителите — отвърна му Сиера троснато. — Изброи всичките им аргументи, с които ни държат като свои роби след края на войната. Все разправят, че ние сме като хлапета в пустошта и само Старецът може да ни води, но аз казвам, че тях самите ги води единствено алчността.

Из събраното множество се разнесе одобрителен шепот. Мутиралата ръка на Сиера се вдигна над главите им и гласът му се извиси заедно с нея.

— Алчност! — провикна се той. — Алчност и властолюбие. Да, Старецът ни казва къде да сеем. А след това чрез данъците събира най-добрата реколта за себе си и своите Управители. Поколения наред нашите хора се мъчат да възстановят електричеството в селото, но всеки ват, който произведем, отива за осветлението на каменния дом, а нашите семейства тънат в мрак.

— Но ние винаги сме разчитали на Стареца — вметна Танго. — Кой знае какъв би бил животът ни без него.

— Ти виждал ли си го, Танго? — попита Сиера огорчено. — Някога канил ли те е да му попееш глупавите си песни?

— Не, никога не съм виждал Стареца — отвърна Танго. — Баща ми го е виждал веднъж и казва, че той още тогава бил вече на възраст. Бил висок и слаб с дълга бяла брада като същи Мойсей.

— И моят баща го помни — обади се друг младеж. — Той го видял като дете и казва, че бил дебел като Буда и много мъдър.

Тълпата се разсмя и Танго, като се почувства в свои води, сложи ръце на кръста си и се разсмя по-силно от всички.

— Няма значение как изглежда, той несъмнено е мъдър. Тъкмо благодарение на неговата мъдрост сме оцелели толкова дълго, Сиера, дори ти го знаеш. Нашите разузнавачи напразно претърсват земята. Явно сме сами в целия свят. Нашето село е целият свят. Ние единствени сме се спасили от смъртоносните ядрени взривове. И всичко е благодарение на него. Нима е толкова лошо в замяна да му предоставяме храна и електричество?

На бунтовниците не им се хареса неговата реч. За момент Сиера не намери какво да отговори. Почти веднага обаче той прецени обстановката и, като се съобрази с кротките думи на Танго, сам снижи глас от проповедническите си викове до благоразумен спокоен тон.

— Ти, разбира се, имаш право. Когато селото е било съвсем ново, когато войната тъкмо е била приключила, мъдростта на стареца е била жизненоважна. — Докато говореше, Сиера свойски се приближи към Танго. — Но ако той е бил старец още по времето, когато нашите бащи са били деца, Танго, колко стар трябва да е сега? На сто години? Сто и десет? Не знам по какво чудо е все още жив, но знам това! С годините артериите се втвърдяват и кръвта се разрежда. Мозъкът отслабва и забавя работата си. Старият човек се вдетинява, а понякога съвсем изгубва ума си. Нима трябва да приемем да ни управлява обезумял старец? — Тук той си позволи отново да извиси глас. — Трябва ли да си останем хлапаци завинаги? — Последните думи отекнаха в пещерата: — Не ни трябва никакъв старец, Танго!

Събралите се подеха вика му.

— Не ни трябва Старецът! Не ни трябва Старецът!

Всички скочиха на крака.

Не ни трябва Старецът!

Тихо, без да бърза, Танго се оттегли към изхода на пещерата. Веднага щом се озова навън, се втурна презглава към каменната сграда на хълма.

Задъхан от усилието, той изкачи стръмната пътека, водеща към желязната порта, захвърляйки китарата си, за да не му пречи. Щом стигна, заудря гръмовно по вратата, докато самият Старши управител му отвори. Като видя младежа, той бързо го дръпна вътре и нетърпеливо го изчака да си поеме дъх.

— Този път не са празни приказки — успя да произнесе Танго на пресекулки. — Събрали са се стотици мъже и всички са разярени. Трябва да предупредиш Стареца…

— Глупаци! — възкликна Управителя, кършейки нервно ръце. — Ако са недоволни от Управителите, нека да насочат гнева си само към нас. Ние всички сме готови да умрем, за да го защитим. — Той погледна тъмното стълбище към втория етаж, където нито Танго, нито друг жител на селото някога се беше качвал. — Те така и не се научиха да му се доверяват, а бащите им никога не свикнаха с това колко е важна неговата роля. Трябва да го спасим на всяка цена…

— Няма време! Те вече са се организирали. Имат си и водач. Трябва някак да се защитите, Управителю.

От горния етаж се дочу вик. Старшият управител се втурна към стълбището. Отгоре го пресрещна друг Управител в дълга роба.

— Видях ги през прозореца — произнесе той задъхано. — Бунтовниците идват насам.

Старшият управител се обърна към Танго.

— Върви, момче. Не трябва да те заварват тук. Гневът им ще се стовари и върху теб. Аз трябва да се върна към задълженията си.

Той изчака Танго да излезе. Младежът се поколеба за момент, а после се втурна надолу по пътеката. Вече виждаше колоната мъже, настъпващи решително нагоре. Видя как водачите спряха, за да разпределят хората си около каменната сграда. Тъкмо тогава го забелязаха.

— Ето го! — провикна се Сиера. — Шпионин! Как не сме го усетили по-рано!?

Танго се опита да им се изплъзне, но сред бунтовниците имаше по-бързи от него. Те го настигнаха и го повалиха. Над главата му се издигна камък, стиснат в мощен юмрук. След миг камъкът се стовари върху черепа му и го разби. После младите бунтари се насочиха към каменната постройка, като използваха един дървесен ствол, за да разбият желязната врата.

Стотина от тях нахълтаха в малкото помещение зад вратата, но се спряха при вида на хилавата, прегърбена фигура на Старшия управител, който ги пресрещна на стълбището.

— Да не сте посмели да пристъпите напред. Това е свещена територия.

Сиера си проправи път и излезе най-отпред.

— Какво, сега и на богове ли ще се правите? Искаме Стареца!

— Старецът е причината всички ние да сме все още живи и продължава да се грижи за нас. Ако го унищожите, с човешката раса е свършено.

Разбунтуваните младежи убиха Старшия управител и се втурнаха нагоре по стълбите. Останалите трима Управители бяха застанали пред стаята на Стареца като крехка барикада от старческа плът. Те също намериха смъртта си. Вратата се разтвори с трясък и множеството беше заслепено от светлината, която изпълваше стаята на Стареца.

Всички се спряха стъписани на прага и се втренчиха в непонятната сложна конструкция вътре. По машината примигваха хиляди светлинни очи, а от вътрешността й се разнасяха множество механични звуци. Сега, когато програмистите бяха убити, компютърът беше напълно безпомощен.

Бунтовниците унищожиха и него — Стареца-компютър. Единствените живи хора в света измряха скоро след това.

Край