Шъруд Спрингър
Търсенията на неверника

В харема няма девственици.

Фазул, зарзаватчията, който снабдяваше султанския двор с пъпеши, излезе от Търговската порта на улицата на Куцото Магаре, където братовчед му Хамид го чакаше с камилите.

— Странникът скоро ще придобие това, което търси. Разбира се, след като се възстанови. Разпита ли из пазара що за място е това Озу?

— Всички са чували за град Озул. За Озу — никой. Аз даже не съм сигурен дали е място или човек. Ти как попадна на този странник?

— Вчера той ме заговори пред Лилавия Фес. Каза, че идва отдалече и пътува вече дълги години. Веднъж някакъв иностранец му казал, че това което търси, може да се намери в султанския палат и, понеже научил, че аз имам достъп до палата, се обърнал към мен. Когато ми разкри какво търси, аз му обясних с какви трудности ще се сблъска. Все пак, срещу десет динара се съгласих поне да го въведа в палата. От там насетне ще се оправя сам.

— И какво точно търси странникът? — запита Хамид.

— По дрехите и речта му ми се стори да принадлежи към английските неверници, които, както ти много добре знаеш, обикновено са съвсем празноглави. Каза ми, че дири една от онези малки бронзови тромби с гумен плондер в края, които лишените от пол и от език разпоредители в харема използват, за да общуват помежду си. Ти виждал ли си ги?

— Опазил ме Аллах! Много добре знаеш, че нямам достъп до харема.

— Нито пък аз, но съм научил много от прислужниците в кухнята. И така, вчера, когато отидох да взема новата поръчка за пъпеши, срещу няколко пиастри успях да въведа странника през Търговската порта като мой чирак. Веднъж влезли вътре, аз го упътих към харема и повече не съм го виждал. Днес обаче научих, че от сутринта се чували много характерни писъци и се очаквало съвсем скоро към разпоредителите в харема да се присъедини нов евнух. Разбира се, веднага щом се възстанови.

— Колко жалко.

— Да. Аллах един знае защо пратеникът от Озу е готов да понесе такова изпитание, само за да се сдобие с евнухрог^[1].