Рик Конли
И най-добрите планове се провалят

Те и без това не биха искали да се занимават с нас.

Сцила влезе в радиозалата и разклати антенките на челото си в приветлив поздрав към колегата си Харибда. Харибда, седнал пред огромната, изключително сложна на вид електронна конзола, отвърна с по-унило помахване.

— Колко сигнала засече тази вечер? — попита Сцила с подсвиркващата реч на своята раса.

— Само два засега — отвърна Харибда вяло, а свирукането прозвуча фалшиво. — Беше доста тиха нощ. — Той повдигна пипала към предното си отвърстие и потисна една широка прозявка.

— Наистина е било много тихо, щом си уловил само два сигнала! — заяви Сцила и отпусна едрото си туловище на един стол срещу приятеля си. — Ами че по време на моето дежурство тази сутрин, засякох сигнали от двадесет планети!

— Браво на теб — Харибда изрази своята незаинтересованост чрез серия монотонни подсвирквания. С едното си око той гледаше своя събеседник. Другото, източено на своето стълбче, следеше инструментариума и разнообразните екрани.

— А вчера — продължи Сцила самомнително, — засякох не по-малко от…

Внезапно откъм конзолата се разнесе звън. Антенките на Харибда щръкнаха енергично нагоре.

— Сигнал — възкликна той. — От Андромеда.

Светлинки запримигаха по цялата конзола. Едно от пипалата на Харибда започна да натиска различни бутони по таблото. Друго грабна писалка и започна да записва показанията на уредите. Трето сграбчи микрофона, в който Харибда остро изсвири:

— Звездолет 86! Звездолет 86! Току-що засякох ядрен взрив на планета 2103 във вашия сектор. Прехвърлете се там незабавно и стартирайте обичайната процедура: поздравете местното население, задето се е присъединило към атомната ера и ги поканете да се присъединят към нашата Галактическа Конфедерация.

Той натисна един последен бутон и конзолата утихна. Успешно приключил задълженията си, Харибда се отпусна обратно на мястото си.

— Андромеда осигурява някои от най-добрите ни нови членове — отбеляза той удовлетворен.

— Андромеда. Това не беше ли точно до Млечния път? — попита Сцила.

— Аха. Само на няколко милиона светлинни години. Защо?

— Сетих се за онази планета от Млечния път, от която се оплакваше миналата седмица. Как се казваше? Кал? Пръст?…

— Пръст? — Харибда се замисли за момент. — О, имаш предвид Земя!

— Да, точно тя. Какво става с нея?

Антенките на Харибда видимо клюмнаха.

— Уви, нищо. Все още няма сигнал и нямам представа защо е така. Земята отдавна трябваше да е навлязла в атомната ера!

— Кога бяхме поставили нашия тахионен маяк на Земята?

— В година 1878 от новата ера по тяхното летоброене. Още тогава нашите разузнавачи докладваха, че планетата преживява индустриална революция. Нашите компютри изчислиха, че би трябвало да открият ядрената енергия не по-късно от 1950 г. От тогава обаче минаха много години и нашият маяк все още не е сигнализирал чрез свръхбързия си лъч, че в атмосферата на планетата е засечено повишаване на радиационния фон, каквото се очаква при ядрен взрив.

— Може би преди да успеят да достигнат ядрената ера обществото им е било опустошено от световна война, която ги е запратила обратно в тъмните векове — предположи Сцила.

— Възможно е, но опитът сочи, че когато едно индустриално напреднало общество воюва, това само ускорява усвояването на ядрената енергия.

— А защо не изпратим някой звездолет…

— Не! — сопна се Харибда. — Знаеш, че законите на Конфедерацията твърдо забраняват такова нещо. Звездолет може да посети планета, която още не е достигнала атомната ера, само веднъж, за да проведе тайно проучване и да постави маяка. След това правилата са съвсем ясни — пипалата долу! Местното население трябва да се развие съвсем само̀, без външна намеса. Затова няма да правим опити да се свържем със Земята, докато не получим сигнал. Едва тогава можем да ги поканим да се облагодетелстват от постиженията на Конфедерацията — идеална демокрация, екологично чиста енергия, хиперпространствен двигател, безсмъртие и пр. Дотогава не ни остава нищо друго, освен да чакаме.

— Ти стой и чакай. Аз трябва да тръгвам. След малко ще има събрание на моя отдел.

При това Сцила се изправи и тръгна към вратата. Тъкмо тогава го осени идея и той се обърна назад.

— А дали пък проблемът не е в Земята, а в маяка? Може предавателят да се е повредил или нещо такова?

— Няма начин! — отвърна Харибда видимо засегнат. — Отлично знаеш, че нашите маяци са напълно обезопасени. Батериите им издържат милион години, а обшивката им е издръжлива на всякакви атмосферни условия. Вярно, електрониката е деликатна, но ние винаги ги заравяме в зони, където не се очаква почти никаква сеизмична дейност.

— А в коя географска област на Земята е заровен техният маяк?

— Мястото е напълно безопасно, уверявам те. Маякът беше заровен на метър под повърхността в една напълно пустинна зона. — Харибда прегледа записките на клипборда на конзолата. — Името, което са й дали местните, е Аламогордо. Аламогордо, Ню Мексико.^[1]