Включено в книгата
Оригинално заглавие
Speak, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


Къде била кацнала птичката на щастието?

— Ало, Филис? Обажда се Мани. В офиса съм.

— Един момент…

— Не, моля те не ме прекъсвай. Трябва да направя това, както съм си го намислил, Филис. Поне веднъж ми позволи да имам последната дума. Ха, ама че майтап, последната дума. Знаеш ли какво имам точно пред себе си? Онези силни приспивателни, които доктор Пфайфър ми предписа миналия месец. По-точно пред мен е шишенцето. Съвсем празно.

— Мани…

— Знаеш ли защо е празно? Защото изгълтах цялото му съдържание. Всички онези малки бели хапченца в момента се бутат из стомаха ги, като в някоя реклама. Интересно, колко ли време им трябва да подействат? Дано да е бързо. Нали знаеш, като си наумя нещо, обичам да действам бързо. Тази сутрин, когато ми звънна Родолфо, си казах, Мани, всеки друг на твое място би сложил край на живота си. И защо не, казах си? Нима съм по-различен от всеки друг? Мислех да свърша тая работа у дома, но прецених, че няма защо да ти докарвам такова главоболие. Затова реших да купя предписаните от Пфайфър хапчета на обяд и да ги изпия в офиса. Няма по-подходящо място за такова нещо от този мизерен малък офис.

— Мани, моля те чуй ме…

— Може би ти изобщо не си подозирала колко зле са нещата с мен. Може би твърде добре съм се прикривал. Но нали знаеш какво съм ти казвал винаги, Филис — шоубизнесът не е никакъв бизнес. По-добре да бях станал цветар като брат ти, каквото беше желанието на твоето семейство. Обаче не, аз си бях наумил да бъда циркаджия. Това да сгъваш картонени кутии и да увиваш букети беше под моето ниво. Все разправях, че съм роден за манежа. Представяш ли си, в наше време? Хората имат кино, цветна телевизия, световни панаири и какво решава да им предложи Мани? Разни карнавални сензации. Голям съм умник, а? Бива си го мъжът ти.

— Мани, за бога…

— Обаче даже и това не е най-лошото. Всичко, което исках да правя, е да предложа на хората нещо невиждано, нещо уникално. А на какво попаднах вместо това? Фалшификат след фалшификат. Провал след провал. Първо онзи некадърен магьосник от Аржентина. После плиткоумния кретен с малката глава. И брадатата „жена“ — да не забравяме и тоя проклет измамник. Един след друг, лъжци и измамници. Е, това беше. Писна ми. Отказвам се от всичко…

— Мани…

— Да, знам, знам. Искаш да знаеш, какво стана със Сиамските близнаци. Това беше последната капка, която преля чашата, Филис. Тази сутрин ми се обади Родолфо, управителя на цирк Арена. Някакъв репортер хитряга видял единия от близнаците в някакъв бар на Трето Авеню. Да, само единия сиамски близнак. Родолфо, разбира се, ме изхвърли от шоуто и се закле, че нито един цирк или карнавал в страната повече няма да ме наемат. И наистина ще ми го причини. Макар че, не, като се замисля, нищо повече не може да ми причини. Нито той, нито някой друг…

— Мани! Моля те!

— Няма полза, Филис. През всички тези години си казвах, че ми трябва само един успешен номер, само един голям пробив. Нещо наистина сензационно, за да ме изкара на върха на славата. Обаче знаеш ли какво си мисля? Мисля, че не бих разпознал истински добра възможност, дори да ми е току под носа. Аз съм загубеняк, Филис. Всичко, на което залагам, се проваля. Нищо добро не ми се случва и нищо не се завърта в моя полза. Това е истината.

— Мани…

— Сбогом, Филис. Ти беше прекрасна съпруга и ми се ще да ти бях осигурил по-добър живот. Обаче, повярвай ми, без мен ще ти е по-добре…

— Мани, ще ме изслушаш ли? Не е Филис! Филис не е тук, тя излезе да пазарува. Мани, аз съм Рекс. Твоето куче. Кучето! Не знам какво ми стана изведнъж. Когато чух, че телефонът звънна, просто реших да вдигна. Съборих слушалката с лапа и започнах да говоря. Мани, чуваш ли ме? Аз съм Рекс. Мани, кажи нещо. Моля те! Мани, там ли си? Джаф! Мани! Мани!

Край