Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder in the Nth Degree, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


Престъпление и наказание.

— Внимание, чуйте всички! Открива се заседанието на Съда на Галактическата Общност под председателството на почитаемия съдия Зуинг. Всички да станат!

— Обвинението готово ли е да представи аргументите си?

— Готови сме, Ваша чест.

— Защитата?

— Ами, всъщност… Ваша чест, подсъдимият все още не си е назначил адвокат.

— Не е ли наясно с правата си, гарантирани от Междузвездните закони?

— Ъм… има малък проблем, Ваша чест. В бързината при прехвърлянето на подсъдимия тук, се пропуснати някои подробности…

— Нека обвинението да се приближи! Какво, да му се не знае, става тук Крил? Как така няма адвокат на защитата? Остава да ми кажеш, че не сте прочели правата на горкия нещастник!

— Ами, виждате ли, поради големия брой дела и натоварения график, сме пропуснали да възложим на някой обществен защитник да се запознае с културологичните записи от планетата на подсъдимия. Опасявам се, че той не разбира и дума от това, което му казваме и изглежда новата обстановка донякъде го притеснява.

— Ами успокойте го тогава! И намерете някой обществен защитник идеалист, който да попие набързо тия записи и да продължаваме с процеса!

— Съдът излиза в кратка почивка. Всички да станат!

 

 

— Да видим, мисля че подходящото обръщение е, здравейте, как сте, моето име е Фонт. Аз съм адвокат, назначен да ви представлява. Разбирате ли какво казвам?

— Какво значение има дали разбирам? Човек няма нужда да разбира кошмарите, те се случват от самосебе си.

— Уверявам ви, приятелю, вие сте напълно буден и колкото по-бързо решим каква стратегия да възприемем за вашата защита, толкова по-доволен ще е съдията.

— Съдия? Защита? Не знам за какво говорите! И изобщо, къде по дяволите е това място?

— Съдията е онова същество, което видяхте на подиума по-рано. Той ще вземе решение по вашето дело. Защитата е това, което ние двамата с вас трябва да решим, за да намерим начин да ви отървем… ъм… кожата. Що се отнася до третия ви въпрос, това място не е по дяволите, както се изразихте вие. Намирате се в преддверието на Междузвездния съд на Галактическата Общност. Това е на около сто и петдесет светлинни години от вашата родна планета Земя.

— Вие сериозно ли очаквате да ви повярвам?

— Най-добре да ми повярвате. От това зависи живота ви.

— И в какво точно съм обвинен?

— Обвинен сте във: Висши престъпления срещу живота. По-конкретно: геноцид, убийство, убийство на деца, убийство на насекоми, жестокост към животни, престъпления срещу природата, престъпна небрежност, злонамереност, злоупотреба, порнография, замърсяване… Да продължавам ли?

— Но това е пълен абсурд. Аз никога не съм удрял дори куче, да не говорим за убийство! Попаднали сте на грешния човек!

— Вие сте жител на планетата Земя?

— Да, но…

— Тогава вие сте правилният подсъдим. Ще бъдете съден като представител на вашата планета по осем основни обвинения с деветстотин осемдесет и шест подточки. Имаме малко време да обсъдим как ще пледирате.

— Представител, аз? Ами че аз съм застрахователен агент от Кливлънд, Охайо! Имам жена и три деца и най-лошото нещо, което съм правил, е да гласувам за републиканците на миналите избори. Какъв представител съм аз?!

— Вие сте жив, жител сте не подсъдната планета и имате способността да разсъждавате. Следователно, съгласно действащите разпоредби, вие сте законен представител.

— Казвах й аз на Силва да не слага толкова много пеперони на пицата. Друг път няма да се тъпча така преди да си легна.

— Отново ви уверявам, че не сънувате. Ситуацията е сериозна и трябва да обсъдим вашата защита. Съдбата на вашия свят зависи от това дело.

— Значи, вие сериозно ми казвате, че аз… точно аз… ще бъда съден вместо цялото земно население?

— Точно така.

— Стига бе, това е най-изтърканата история. Един-единствен човек бива завлечен чак в галактиката Андромеда, където да отговаря за действията на цялото човечество и тоя световно неизвестен индивид успява спаси цялата си планета чрез своята откровеност и находчивост. Хич не я вярвам тая работа.

— Най-добре повярвайте.

— И вие ще ме отървете?

— Не искам да ви давам напразни надежди. При последните шест подобни дела подсъдимите бяха признати за виновни и присъдите им бяха изпълнени. Честно казано, шансът да се измъкнете е едно на хиляда.

— Знаете ли какво, господин… ъм… Фонт, вие сте напълно откачен. И аз съм не по-малка откачалка, щом седя тук и разговарям с гигантски паяк, който плещи някакви правни дивотии и ми казва, че трябва да спася Земята.

— Аха. Ето че имаме известен напредък. Точно това искам да обсъдя с вас.

— Кое?

— Вашата защита, разбира се. Единственият начин да ви отървем, е… да се признаете за виновен поради невменяемост.

— Но аз съм невинен! Изобщо нямам намерение да се признавам за виновен. Това е незаконно отвличане! Аз съм жител на САЩ и настоявам правата ми да бъдат спазени!

— О, я стига. Слушайте ме внимателно — здравата сте го загазил и единственият ви шанс да се измъкнете, е да следвате съвета ми. Ако продължавате да ми държите този тон, изобщо няма да ви дам да пледирате пред съда, а ще се възползвам от правото си на представляващ корпорация, каквато се явява Земята, да го направя лично, при което ще ви призная за напълно виновен, скъпи мой длъгнест, хилав хуманоид. Вижте, аз вече говорих с прокурора — той е от старата школа и не е склонен на никакви преговори. Не можем да изкопчим по-смекчено обвинение, затова единственият ни изход е да ви признаем за невменяем. При всичките тези доказателства срещу вас, така или иначе не виждам как вие или планетата ви може да минете за нормални и мисля, че с ваша помощ ще мога да убедя съдията. Изобщо няма да е трудно да се докаже — действията на населението на вашата планета са добре известни и пресата подробно разнищва всяка нова ваша простъпка. Да бяхте видял какво написаха, когато… Но това сега няма значение. Важното е, че това е начинът да спасите себе си и света си. Ако убедим съда, че сте луд, тогава ще можем да изпратим медицински екипи и ще организираме лечебни центрове. До няколко години ще обработим цялото население. Ще излекуваме всички, които могат да се излекуват, ще елиминираме онези, които не могат и въобще ще оправим всички ваши бъркотии за последните хиляда години. Това е единственият начин.

— Лечение?

— Ами да, нали знаете, премахване на най-силните агресивни тенденции от вашата раса, пренасочване на останалото в нови продуктивни направления, реформиране на цялостния ви начин на мислене. Вижте, аз не съм медик, но ви уверявам, че ние имаме най-добрите медици и те си знаят работата.

— Елиминиране?

— Хайде сега, помислите логично. Знаете, че във всяка група има някакъв процент индивиди, които не подлежат на лечение. Те ще бъдат отстранени напълно хуманно. Безболезнено. И когато това се случи, вашият свят ще може да заеме своето място в общата структура на галактиката и да общува с целия останал разумен живот. Разбирате ли какво ви казвам?

— Ще оправите бъркотиите, значи.

— Точно така. Замърсяване, корупция, болести… всички бъркотии. Само се признайте за виновен поради невменяемост и имаме шанс да го постигнем.

— А защо просто не ни оставите на мира, за да се оправяме сами с проблемите си?

— Вие май въобще не ме слушате. Добре, това беше. Какво избирате?

— Невинен.

— Сам си го изпросихте.

 

 

— Подсъдимият да се изправи. След като съдът призна подсъдимия за виновен по всички обвинения, сега ще произнесе неговата присъда. Желае ли подсъдимият да каже нещо преди това? Не? Така да бъде. Съдът е на мнение, че за първи път си има работа с някой, признат за виновен по толкова многобройни и ужасни престъпления. Затова съдът смята, че има само една присъда, подходяща за представителя на планетата Земя и всичките му съучастници. Макар да е окончателна, присъдата по никакъв начин не надминава ужасите и престъпленията, дело на извършителя. Присъдата е смърт.

 

 

— Съжалявам, друже, но аз ви предупредих.

— И сега какво ще стане? Как ще изпълните смъртното наказание? Ще ме разкъсате на парчета или просто ще ми строшите главата и ще изложите мозъка ми на показ пред всички?

— Ха! Ама си ви бива… да ви разкъсаме… Същинска красота… простете. Знам, че не е смешно, но не можах да удържа смеха си.

— Е, как все пак ще убиете мен и милиардите земляни?

— Да ви убием? Олеле… извинявам се, просто е страшно забавно. Ние не убиваме никого. Мислех, че сте наясно… май съм пропуснал да ви обясня. Вижте, ние не убиваме никого. Ние просто ще ви върнем на точното място и в точния момент, от който бяхте взет. След това ще ви оставим на мира. Вие сами ще свършите останалото.

Край