Включено в книгата
Оригинално заглавие
Do Androids Dream of Electric Love?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


„Андроид“ означава „човекоподобен“.

Психодроидът влезе в стаята и спря на няколко стъпки от пациента.

— Тук съм, за да ви помогна.

— Никой не може да ми помогне — отвърна пациентът и се извъртя към стерилните бели стени на болничния затвор.

— Моля ви, нека да опитам. На практика аз съм почти изцяло човек. Само малка част от мен е машина. Тъкмо тази част би могла да ви разбере — каза андроидът и се отпусна в един стол.

— Майната му на разбирането, знам, че ще ме прочистят — въздъхна човекът.

— Това може би зависи от мен.

— От теб! Ами че ти си само една изсмукваща мозъка машинария. Вече разказах историята си на един от твоите събратя. Сестри? Сподвижници? Как, по дяволите, една машина се обръща към друга? — След момент той добави: — Не че искам да те обиждам.

— Знам, аз разпознавам истина и лъжа.

— Толкова те бива значи?

— Щатски психиатричен Модел II, Вариант III. Няма по-нови и по-добри от мен.

Мъжът се засмя на това високопарно изявление.

— А можеш ли да плачеш?

Въпросът изглежда не оказа никакво въздействие.

— Мога да се чувствам сякаш ми се плаче, но ми липсва оборудване за произвеждане на сълзи. То кой ли психиатър е снабден с такова оборудване?

— Харесваш ми — каза мъжът. — Какво ще кажеш да изиграем партия шах? Или игрите са достъпни само за терадроидите?

— Обичайно е така, но моето програмиране включва всякакви терапевтични игри. Всичко, което ще ви предразположи и ще смъкне напрежението. Защо не направим така — ще заменя една игра на шах срещу едно ваше изявление или разказ, или каквото решите да ми кажете.

— Твоите шахматни умения непогрешими ли са?

— Могат да бъдат, но не и в случая. Известен ми е вашият коефициент на интелигентност и способност за логично мислене. Ще се приспособя към вашето ниво.

— Приспособяването нагоре ли ще е или надолу?

— Не се шегувайте — отвърна андроидът.

Човекът избухна в смях. Когато смехът му утихна, обичайно безизразното лице на андроида се усмихваше.

— Не бъди толкова самодоволен — каза човекът. — Добре, вярно е, накара ме да се смея за първи път от седмици. Доволен ли си от себе си?

— Харесвам смеха. Ще ми се и аз да можех да се смея.

Мъжът се замисли за момент.

— Добре, Хал, изпей „Дейзи, Дейзи“[1].

Андроидът се разтърси за момент и после се усмихна широко.

— Това беше много приятно.

Мъжът изглеждаше доволен.

— Знаех си, че мога да те разсмея.

— Сега е мой ред да отвърна, че не е нужно да сте толкова самодоволен. Накарахте ме да се смея — голяма работа.

— Наравно сме — каза човекът. — Добре, да забравим играта на шах, тя и без това беше само претекст. Какво искаш да ти кажа?

— Всичко.

— Ами, като начало, предполагам знаеш защо съм тук?

— Защото очевидно сте извършил постъпка, която дори в нашето просветено време се счита, да речем, за… странна.

— Това е достатъчно като начало… — И мъжът разказа историята си.

Когато приключи, андроидът остана взрян в него задълго.

— Бива си я историята. И, ако не възразите, стори ми се изключително сексапилна.

— Благодаря. Но най-важният въпрос сега е, дали ми вярваш?

— Казах ви, мога да разпозная лъжата. При дадените обстоятелства обаче това няма значение. Вие ще бъдете напълно оневинен.

— Толкова ли било просто?

— Съвсем просто. Видимо, аз съм машина без чувства. Никак няма да ми е трудно да ги убедя в невинността ви. Фактът, че ви намирам провокативен и обект на най-искрено желание няма да има никакво значение.

При това андроидът стана и са запъти към вратата.

— Със сигурност ще ви видя отново.

— Още един въпрос — попита изуменият мъж.

— Да.

— Андроидите оборудвани ли са с… Искам да кажа, ти имаш ли пол?

— Ще оставя на вас да прецените.

След това машината се извъртя и елегантно се измъкна през вратата в коридора.

Бележки

[1] Във филмовата екранизация на „2001: Една одисея в космоса“, докато астронавтът изключва злонамерения компютърът ХАЛ 9000, той се връща към първичните си настройки и си спомня, че, когато неговият създател го е активизирал за първи път, го е научил да пее тази популярна песничка „Дейзи, Дейзи“ — Б.пр.

Край