Джак Ричи
Среща на баржата

Скъпа моя, колко само си се изменила!

На вратата се позвъни и професор Бертолд отвори.

Момичето, което стоеше пред него в коридора, имаше гарвановочерна коса и искрящи тъмни очи.

— Страшно ми хареса вашата беседа в Клинтън Хол тази вечер и просто трябваше да дойда тук и да ви видя насаме, а не пред всички онези хора. Вие трябва да сте водещият световен експерт по прераждания.

Бертолд леко се изчерви.

— Всъщност, прераждането ми е хоби. Специалността ми е психологията.

Дългите й мигли затрепкаха.

— Аз се казвам Даяна О’Флеърти. Вярно ли е, че можете да връщате хората към предишните им животи?

— Не съм твърдял, че мога да направя такова нещо, но вярвам, че е възможно. При подходящите условия с правилния субект и пр. На теория със сигурност е възможно да…

Тя се вмъкна в апартамента.

— Имате предвид чрез хипноза?

— В това се състои основната част от процеса, да.

— Но самият вие никога не сте пробвали теорията си върху някой човек?

— Не. Не съм склонен да подлагам хора на такова нещо, докато не съм сигурен, че няма да претърпят психически травми. Наистина вярвам обаче, че миналата седмица успях да върна едно шимпанзе няколко прераждания назад. Не мога със сигурност обаче да кажа колко точно. Общуването ни беше затруднено.

— Защо не направите голямата крачка — предложи Даяна енергично. — Проведете опит с човешки субект. Аз съм съгласна да бъда ваш доброволец — очите й се втренчиха в него настойчиво. — Аз съм Клеопатра, т.е. била съм Клеопатра. Убедена съм!

— Откъде сте толкова сигурна?

— Просто се усещам египтянка. Освен това една от бабите ми беше екзотична танцьорка от Кайро. А има и още нещо — не понасям змии. Професоре, вие просто трябва да ме върнете назад. Не за постоянно, разбира се, само колкото да се огледам и да освежа паметта си.

Вгледан в очите й, професор Бертолд усети, че се изпълва с ентусиазъм, с дързост и внезапна решителност.

— Добре тогава, защо не? Време е да предприема тази решителна стъпка. В кой момент от живота на Клеопатра искате да се върнете? Детството й? Заточението й в Сирия? Епизодът с Цезар?

— Ами, аз всъщност си мислех за Марк Антоний и онзи момент на баржата. Когато Клеопатра за първи път среща Марк Антоний, тя е облечена като Венера и е на баржа. Така го гледах в един филм.

Бертолд извади един от томовете на енциклопедията си, прочете нещо и кимна.

— О, да. Това се е случило в Тарс, провинция Киликия, където тя била призована, за да отговаря на обвиненията, че е помагала на републиканците по време на римската гражданска война, последвала убийството на Цезар. Днес Тарс е част от Турция.

Той й показа точното място върху глобуса на бюрото си. Тя се намръщи.

— Тарс е на сушата. Не виждам никаква вода наоколо. Как може да има баржа без вода?

— По-рано покрай града е минавала древна река, която вече не съществува — той посочи едно кресло. — Седнете там, облегнете се и се отпуснете. Гледайте ме в очите. Опитайте да изчистите ума си от всякакви мисли.

Само след секунди очите й се премрежиха.

Бертолд заговори тихо и успокоително.

— Връщате се назад във времето. Назад, назад, назад — той изчака минута. — Какво виждате сега?

Гласът й звучеше, като да имаше ехо.

— Виждам… виждам целия свят. Цялата кръгла земя.

— Добре, нека да започнем така, от общата картина. А сега, нека бавно се спуснем надолу. Спускате се, слизате надолу, надолу… Приближавате Турция.

Бертолд изчака.

— Добре — обади се Даяна. — Това там долу трябва да е Турция. Но не е оцветена в жълто като на глобуса.

— Цветът не е важен, вижте дали формата съвпада.

— Тарс — каза тя. — Да, това там би трябвало да е Тарс. Виждам реката и множество малки лодки по нея. Но няма никаква баржа.

— Върнах ви назад до приблизителната година на събитието — обясни й Бертолд. — Историците обаче се отнасят доста нехайно към точните дати. Ще се опитам да настроя времевите граници по-точно. Бавно ще тръгнем напред. Една седмица. Две. Три.

На осмата седмица, тя отново проговори.

— Задръжте тук, виждам баржата. Привързана е към онзи док. Върнете ме няколко дни назад до момента, когато е доплавала по реката.

Бертолд изпълни желанието й.

— Това е то. Виждам баржата, задава се иззад речния завой. Сега съм на хиляда стъпки над нея. Смъкнете ме на палубата. Не искам да пропусна нищо.

Бертолд внимателно я насочи, за да попадне точно на баржата и зачака.

Минаха пет минути. Лицето на Даяна пребледня.

— Върнете ме обратно. Веднага!

Бертолд се наведе напред.

— Какво има? Какво виждате?

— Няма значение — сопна му се тя. — Само ме върнете обратно.

След минута тя се изправи с кисела физиономия.

— Бях някаква старица на поне шестдесет години.

Бертолд примига объркан.

— Но това не е възможно, Клеопатра е умряла на тридесет и девет.

— Аз бях една от робините й! Пристигнах там тъкмо за вечеря и няма да повярвате с какви гадости е хранила прислугата си.

Вече на вратата Даяна направи една последна хаплива забележка.

— Не разбирам защо хората толкова се превъзнасят по тая Клеопатра. Не е била кой знае каква хубавица.

 

 

По-малко от минута, след като тя си тръгна, на вратата на професора отново се позвъни. Този път беше висок, широкоплещест мъж.

— Казвам се Джералд Боневичи. Чух ви да говорите в Клинтън Хол тази вечер и бях впечатлен от думите ви. На никого не съм казвал това, но съм убеден, че в предишен живот аз съм бил Марк Антоний.

Бертолд затвори очи.

— Младежо, беше дълъг ден и имам главоболие.

Джералд обаче продължи.

— Дори в училище, докато четях речта на Марк Антоний на погребението на Цезар, усещах дълбока съпричастност. Сигурен съм, че го познавам по-добре от всеки друг на света.

Бертолд поклати глава.

— Шансовете точно вие да сте бил Марк Антоний са пренебрежимо малки. Все пак, по същото време са живели милиони други хора. Вие спокойно сте могъл да бъдете обикновен войник, селянин или дори роб.

Джералд изобщо не изглеждаше обезкуражен.

— По време на лекцията си намекнахте, че скоро ще бъдете готов да експериментирате с хора, които да връщате назад в миналото им. Нека аз бъда ваш доброволец. Върнете ме в онзи исторически момент, когато Марк Антоний за първи път се среща с Клеопатра.

Бертолд отново примигна и поглади брадичката си. После въздъхна.

— Какво пък, този път така или иначе вече е утъпкан, така да се каже. Пък и ми е любопитно. Трябва обаче да ви предупредя, че не мога да гарантирам къде точно ще попаднете. Може да е всяко кътче на земята. Кой знае, може да се окаже, че сте бил говедар из английските гори. — Той посочи креслото. — Седнете тук и не откъсвайте поглед от очите ми.

Джералд също се оказа лесен за направляване субект.

— Виждам света — обяви той кухо. — Целия свят.

— Добре, сега бавно ще ви смъкна към повърхността на земята и мисля, че вие автоматично ще се насочите към мястото, където сте съществувал по времето на Марк Антоний.

Джералд проговори бавно.

— Нося се над Турция. Усещам, че нещо ме привлича надолу. Ето там. Виждам реката и града.

Бертолд беше искрено учуден.

— Снижавате се над Тарс?

— Да, и разпознавам мястото. Дори от тук горе. Виждам да се задава баржата.

Бертолд изчака няколко минути и после попита:

— Вече на борда ли си?

Джералд не отговори.

— Какво се случва? — настоя Бертолд.

Джералд остана втренчен пред себе си, безмълвен и без да реагира.

Минаха цели три часа преди притесненият професор да успее да го върне в двадесетия век.

— Мислех, че съм ви изпуснал и вече няма да се върнете. Не ме ли чухте, като ви виках?

Джералд изглеждаше изтощен.

— Да, чух ви.

— Тогава защо не ми отговорихте? Какво се случи там? Добре ли сте?

— Да, добре съм, само малко изморен. Има една подробност относно тая работа с прераждането, която никой от нас не предвиди.

— Така ли? Значи все пак не бяхте Марк Антоний?

— Не, не бях. — Той извърна поглед изчервен. — Всъщност, оказа се, че съм бил Клеопатра.