Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


Кой знае какво зло се промъква наоколо.

— Интересна теория — каза Арнолд, — но не виждам как можеш да я докажеш.

Бяха стигнали до най-стръмната част на хълма и за момент Уеб беше твърде задъхан, за да отговори.

— Не се опитвам да я докажа — отговори той, когато дишането му се успокои. — Само размишлявам върху последиците.

— Какви последици например?

— Нека осмислим всичко логично и да видим какво ще се получи. Приемаме като основно предположение, че вселената е безкрайна.

— Точно така. Аз лично не виждам как би могла да бъде нещо друго.

— Добре тогава. Това означава, че съществуват безкраен брой звезди и планети. Тогава, според теорията на вероятностите, всяко възможно събитие се случва не само веднъж, а безкраен брой пъти. Прав ли съм?

— Предполагам.

— Тогава трябва да съществуват безкраен брой светове, точно като Земята, и на всеки от тях по една двойка Арнолд и Уеб в момента изкачват този хълм и водят същия разговор.

— Трудно е да си го представи човек.

— Знам, самата мисъл е изумителна, но същото важи за безкрайността изобщо. Онова, което е по-интересно за мен обаче са всички онези светове, които не са съвсем същите като този. Светове, където Хитлер е спечелил войната и знамето с пречупения кръст се вее над Бъкингамския дворец; светове, където Колумб изобщо не е откривал Америка; светове, където Римската империя съществува и до днес. Светове, където всички най-важни исторически въпроси са получили своя отговор.

— Или ако се върнем към самото начало — свят, където приматът, който е сложил начало на целия ни биологичен вид, си е строшил врата, преди да има свои деца.

— Ето че схващаш идеята. Но да се ограничим с познатите ни светове — тези, в които ние двамата се изкачваме по този хълм в този пролетен следобед. Помисли за всички наши отражения на всички онези милиони планети. Някои от тях са съвсем същите, но всяка възможна разновидност, която не влиза в противоречие с логиката, също трябва да съществува. Ние вероятно, дори със сигурност, носим всеки възможен тип дрехи или изобщо не носим дрехи. Тук грее слънце, но на безброй милиарди планети Земя не е така. Може би вместо пролет, там е лято или зима. Но да обмислим по-сериозните различия. Ние възнамеряваме да изкачим този хълм и да слезем от другата страна. Но помисли за всичко, което може да се случи в следващите няколко минути. Колкото и да е невероятно, ако е възможно, тогава все някъде то ще се случи.

— Разбирам — произнесе Арнолд бавно, явно му беше трудно да възприеме идеята. За момент лицето му посърна. — Тогава, предполагам, в някой от тия светове, ти ще се строполиш мъртъв още на следващата крачка, поразен от инфаркт.

— Не и в този свят — засмя се Уеб. — Виж, вече оборих тезата ти. Може би на теб ще се падне този лош късмет.

— Или пък, — продължи Арнолд, — на мен ще ми омръзне целият този разговор, ще извадя пистолет и ще те застрелям.

— Напълно възможно — призна Уеб. — Само дето аз знам със сигурност, че в този свят ти нямаш пистолет. А и да имаше, не забравяй, че милион пъти да се повтори тази ситуация, аз всеки път ще съм по-бърз от теб.

Пътеката им се извиваше през горист участък, стволовете на дърветата ги ограждаха плътно. Въздухът беше свеж и сладостен. Беше изключително тихо, сякаш природата беше съсредоточила цялата си енергия в подновяването на света след зимната разруха.

— Чудно ми е — продължи Уеб, — колко невероятно трябва да е нещо, преди да стане невъзможно? Споменахме някои малко вероятни събития, но те не са абсолютно фантастични. Ето ни тук, в английската провинция, вървим по пътека, която познаваме отлично. Но в някой паралелен свят, онези… как да ги наречем? Нашите близнаци ще излязат от този завой в пътеката и ще попаднат на… абсолютно всичко, което въображението може да си представи. Защото, както казах в началото, ако космосът е безкраен, то всяка една възможност се случва.

— Значи тогава е възможно — каза Арнолд през смях, който прозвуча доста нервно, — да попаднем на тигър. Или нещо също толкова неприятно.

— Разбира се — съгласи се Уеб. — Ако е възможно, значи ще се случи на някого, някъде във вселената. Така че, защо не на нас?

Арнолд изсумтя раздразнен.

— Този разговор е безсмислен. Да говорим за нещо по-разумно. Ако не видим тигър, когато излезем от завоя, ще приемем, че твоята теория е оборена и ще сменим темата.

— Не ставай глупав — отвърна Уеб развеселен. — Това няма да е достатъчно, за да я обори. По никакъв начин не можеш…

Това бяха последните думи, произнесени в живота му. На безкраен брой светове, безкраен брой варианти на Уеб и Арнолд срещнаха всякакви тигри — дружелюбни, враждебни и безразлични. Но този свят не беше сред тях. Тази Земя се намираше много по-близо до точката, където невероятното вземаше превес над невъзможното.

Разбира се, не беше невъзможно да си представи човек, че през нощта подгизналият от дъжда хълм беше хлътнал и беше разкрил дълбока пукнатина, водеща надолу към подземния свят. Що се отнася до създанието, което се беше изкачило нагоре, привлечено от непознатата дневна светлина, неговото съществуване беше също тъй възможно като гигантската морска сепия, боата удушвач или дивите гущери, обитавали Юрските джунгли. То беше обтегнало законите на зоологическата вероятност до крайност, но не беше ги нарушило.

Уеб беше казал самата истина. В един безкраен космос всичко трябва да се случи все някъде — включително техният уникално лош късмет. Защото то беше гладно. Ужасно гладно. И всеки човек, а и всеки тигър, би бил дребна, но приемлива хапка за някоя от шестте му раззинати усти.

Край