Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pulpworld, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.

История

  1. — Добавяне

Храната за един е отрова за друг.

Сенатската бюджетна комисия започна заседанието относно проектобюджета на ФБР с изслушване на изпълняващия длъжността директор на ФБР Аргус. Първият въпрос зададе сенатор Стърнуисъл.

— Значи твърдите, че ФБР разрешава деветдесет и седем процента от всички случаи?

— Точно така, сенаторе.

— Ако да речем някакъв предмет, например метла, изчезне по време на междущатски транспорт, това би бил случай в юрисдикцията на ФБР, нали?

— Разбира се.

— Тогава защо ФБР още не е открило метлата ми? Когато се преместихме от нашия щат във Вашингтон, жена ми натовари чисто нова метла в транспортния камион. Но когато мебелите пристигнаха, метлата я нямаше.

— Ами, сенаторе, тя трябва да е една от трите на всеки сто изгубени метли, които не успяваме да открием.

— Това ли е истината?! А не е ли вярно, че ФБР има своя класифицираща система и когато някой случай бъде определен като маловажен, той бива пренебрегван и се разследва от по-неопитни агенти?

— В никакъв случай, сенаторе. Това би нарушило изискванията за въздаване на равностойна справедливост. Всички случаи, и най-дребните, се обработват с еднакво внимание.

— Тогава защо случаят с моята метла не беше възложен на Оператор √2?

— Защото агентите ни са специализирани в различни области. Вашият случай беше възложен на агента, който разследва всички случаи на изчезнали метли. Оператор √2 поема случаите, които изискват спасяването на Съедините Щати от незабавно абсолютно унищожение.

— И така да е, можеше да потърси моята метла в свободното си време.

— Да, но, виждате ли, графикът на Оператор √2 беше доста натоварен. Само в последния месец му бяха възложени дванадесет случая. Тринадесети случай от неговата компетенция — нападението на лилавите слузести хора — се наложи да бъде възложено на агента, който разследва метлите.

Включи се и сенатор Хемиуит.

— Директор Аргус, в своя доклад, като част от причините за подновяване бюджета на ФБР, вие описвате стойността на имуществото, възстановено от Бюрото през последната година. Повечето позиции, например открити метли на стойност 317 долара, върнати котки, пресекли щатски граници, на стойност 636 долара и пр., звучат разумно. Но вие също сте посочил „87 пъти пълната стойност на материалните активи на САЩ“.

— Това е, защото миналата година Оператор √2 спаси страната от унищожение осемдесет и седем пъти.

— Да, но тогава вие броите един и същ актив отново и отново. Все пак, има само едни Съединени щати.

— Може и така да е, но тогава същият счетоводен проблем важи за метлите и котките. Миналата година една и съща метла беше открадната и възстановена три пъти.

— Да се върнем на Оператор √2. Не е ли вярно, че само миналата седмица той е предизвикал свлачище и е погребал Зеленото Страшилище и неговата банда от озъбени зелени таласъми под тонове скали; взривил е вулкан и е залял с лава пещерите на доктор Мъртвешки Демон и неговите прокълнати дяволи и е извършил фронтална лоботомия на барон Сатанус с ръждива лопата?

— Да, това е обичайна работна седмица за √2. Зеленото страшилище се канеше да отрови водите на цяла Америка с бързо действаща балсамираща течност…

— Искате да кажете, предполага се, че така е щял да постъпи. Според правосъдна система, всички тези хора имат правото да бъдат считани невинни до осъждането им. Какво ще кажете за конституционните им права? Оператор √2 осведомил ли ги е, че имат право да запазят мълчание и да се посъветват с адвокат?

— Ами всъщност барон Сатанус беше замислил да потопи цяла Калифорния, но той реално не беше престъпник, а болен човек, който имаше нужда от медицинска намеса. Както вероятно знаете, Оператор √2 е не само концертиращ цигулар, олимпийски шампион по хвърляне на монети в чаша и прочут моден дизайнер, но и знаменит неврохирург. Операцията, извършена върху барон Сатанус, беше успешна и сега той ръководи неделното училище в Пеория. Що се отнася до доктор Мъртвешки Демон, да, той беше осведомен за правата си. Докато √2 беше бавно избутван към отвора на гигантската месомелачка, той успя да каже на доктора, че го подозира в криминални прояви и го осведоми, че има право да запази мълчание и пр.

— А какво ще кажете за Зеленото Страшилище?

— Там случаят е по-сложен и в момента върви обжалване.

— И какво ще стане, ако Върховният съд отсъди в полза на Страшилището и бандата му?

— Тогава, предполагам, ще се наложи да ги изровим.

Сенатор Стърнуисъл се намръщи.

— Вие искате от нас изключително много пари.

— Не повече от обичайния ни бюджет.

— Да, но имаме и толкова други постъпили молби. Не е като САЩ да разполагат с данъци, които да покрият всички тези разходи.

Изслушването се проточи сякаш безкрайно, преди да приключи. Изтощен от това тегаво преживяване, директор Аргус излезе от залата, мина по дълъг коридор и влезе в една телефонна будка. Там той смъкна фалшивото си лице, под което се разкри лицето на Оператор √2! Минути по-късно той вече беше в колата си — мощен Хъдсън с троен карбуратор — и се носеше гладко по идеално организирания трафик на столицата Вашингтон. Дали се беше справил? Дали бюджетът на ФБР щеше да бъде одобрен? В действителност, дори да не получеха парите, той и колегите му щяха да продължат да вършат работата си, дори без заплащане, само от дълбоко вкоренено чувство за дълг. Но щеше да им е трудно, особено на Оператор √2. Агентът, който откриваше метлите, поне получаваше бакшиши от собствениците.

Той наближи дома си в предградията. Там любимата му, Мери Фейт, вече го очакваше. Някой ден те щяха официално да си разменят брачни клетви, но засега ги свързваха дълбок патриотизъм и желание да служат на родината, по-силни от всякаква церемония.

Синът им го нямаше, беше на лагер със скаутите, така че двамата щяха да са сами тази вечер. Тя видя, че е изморен, така че веднага му донесе лулата, пантофите и любимото му списание, „Невъзможни странни истории“. Изглежда изданието този месец беше особено добро. Водещата история беше шпионски трилър: „Престъпници в Белия Дом“. Като професионалист той знаеше колко са абсурдни такива истории, но въпреки това те го забавляваха. Имаше и научнофантастична история: „Енергийна криза“. Анотацията гласеше: „Америка се изправя пред смразяваща зима и единственото гориво, с което разполага, са отровни въглища с високо съдържание на сяра“. Заглавието на хорър разказа беше: „Децата ми бяха преместени другаде, за да се постигне расов баланс“. Оператор √2 се отпусна в креслото си и запуши с лулата. Беше толкова успокояващо да чете истории за измислени хора, чиито тревоги и проблеми бяха толкова абсурдни.

Край