Включено в книгата
Оригинално заглавие
Discovering a New Earth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички мъже… и жени… и…

— Не виждам какъв е проблемът — каза президентът. — Все пак, те дойдоха при нас, те осъществиха Първия контакт.

Тримата помощници, видимо изтощени от последните събития, се спогледаха.

— Сър — подхвана първият помощник, — това може и да е така, но те също имат някои… условия, може да се каже…

— Не знаех, че са ни поставяли условия.

— Не точно условия — включи се вторият помощник, който беше най-информиран по въпросите на Контакта. Първият помощник се занимаваше със световната реакция на това знаменателно събитие, а третият с дългосрочните резултати от него. Той беше най-пренебрегваният от тримата.

— По-скоро молби — продължи вторият помощник. — Изисквания, ако щете.

— Какви изисквания, ако мога да попитам?

— Прием — внезапно се намеси третият помощник. — Търговия. Технологично и социално приспособяване. Контакт.

— Но те вече осъществиха контакт — обади се първият помощник.

— Нищо не им пречи да си тръгнат — това директно изявление предизвика нервна тишина, която допринесе за вече напрегнатата обстановка в стаята, докато третият помощник отново беше надлежно пренебрегнат и останалите съумяха да продължат разговора.

— Първо, те изискват създаването на световно правителство — каза първият помощник.

— ООН изпълнява тази роля.

— Само ако представлява всяка държава в света. И то наистина всяка една държава, всеки народ. Нито една нация не трябва да бъде пропусната, всяка една трябва да приеме ООН като върховен управник и посредник с извънземните.

Президентът обмисли идеята.

— Имаме ли шанс да го постигнем?

— По-добър, отколкото преди тяхната поява, но… — първият помощник не довърши мисълта си, а само изсумтя многозначително в израз на умерения си оптимизъм за постигане на тази цел.

Президентът поклати глава.

— С тяхна помощ, при положение че имаме тази обща цел и разчитаме на техните напътствия, може би след няколко години… — предположи той.

— Това е само първата стъпка — обади се третият помощник и всички го погледнаха.

— Хм, да, има и друг въпрос, който трябва да обмислим — продължи вторият помощник. — Създаването на световно правителство ще е само първата стъпка, за да ни приемат.

— Но какво друго може да искат, ако наистина представляваме всички хора по света…

— Всички човешки същества, сър, да, но… — обясни вторият помощник. — Виждате ли, те са представители на междузвездна цивилизация, към която принадлежат множество различни раси и общества и те имат по-различен стандарт за…

— Карай по същество — прекъсна го президентът.

— Те искат всички разумни раси да бъдат представени.

Последва пауза.

— Да, но на тази голяма синя планета няма други разумни животни, освен нас.

— Делфините — обади се третият помощник.

— Какво? О, да… май през Конгреса беше минало нещо във връзка с делфините, нали?

— Опит да се ограничи тяхното избиване от рибарските фирми при улова на риба тон. Законопроектът не беше приет.

Президентът обмисли тези думи внимателно.

— Това няма да допринесе за взаимоотношенията ни с тях, нали? — Тримата помощници поклатиха глави. — Ами, с помощта на извънземните може би ще успеем да влезем в контакт с тях, ще видим какво може да се направи…

— Има и други, освен делфините — продължи вторият помощник.

Президентът започна да се нервира.

— Какви други?

— Четири от петте познати вида примати — обясни третият помощник. — Термитите.

— Термити?

— Влизат в тяхното определение — потвърди вторият помощник.

— Още два необичайни вида примати, които не са били познати досега — продължи третият помощник. — Или поне съществуването им не е било доказано. Като цяло можем да ги сравним с легендарните създания, известни като Йети и Голямата стъпка.

От гърлото на президента се измъкна неясен звук.

— Забравихме ли китовете?

— Китове?

— Да — включи се първият помощник. — Извънземните предложиха да използваме китовете, за да осъществим контакт с делфините.

— Ама, разбира се. Някой друг?

— Един вид русалки, живеещи в океаните…

— Я чакай малко, няма такова нещо като русалки!

— Ами, те ги откриха — обясни третият помощник. — Явно са доста многобройна общност и от нас се очаква да ги приобщим.

Те имат свои начини да откриват разумни създания в света — каза вторият помощник. — В сравнение с тях нашите изследвания на животинския свят изглеждат нищожни. Те ще ни помогнат, но казаха, че ние сами ще трябва да свършим цялата работа.

— Йонните създания, които те откриха в озоновия слой също трябва да бъдат включени — вмъкна третият помощник.

Какви създания?! — извика президентът.

— Ами, ние направихме някои проучвания — обади се първият помощник. — Изглежда съществува слабо теоретично основание за тази възможност…

— Само дето не е никаква възможност — прекъсна го вторият помощник. — Задължително трябва да включим и тях.

— Както и жителите от кухата вътрешност на Земята — продължи третият помощник.

Президентът придоби леко пурпурен оттенък под линията на челюстта.

— Е, как очакват от нас да се свържем с всички тия откачени създания? — отново кресна той.

— „Има повече неща в небето…“[1] — започна да цитира вторият помощник.

— Майната му на небето, как са се озовали всички тези неща тук долу?!

— Господин президент — подхвана решително третият помощник, — хората винаги са имали теории за този род създания, някои от които дори са бивали подкрепени от факти. Само защото досега не сме успели да се развием дотам, че да установим контакт с тези… други разумни същества, интелигентни същества, които вие наричате „създания“ — при тези думи президентът доби тъмнорозов оттенък, — не означава, че те не съществуват или не биха могли да съществуват. На нашето ниво, ние може да не ги възприемаме като равни, но на нивото, което извънземните изискват да постигнем, преди да ни допуснат до своята висша цивилизация, това ще е нужно, дори наложително.

Неговият спокоен тон изглежда успя да върне налудничавия на вид проблем в някакви управляеми рамки.

— Е, ами, предполагам… — започна президентът бавно, — ако поработим усърдно няколко години…

— Според изчисленията на извънземните, ще минат около четиристотин години, преди да успеем да постигнем панморфната цивилизация, която би била приемлива за тях — каза вторият помощник.

Президентът изглежда се задави, но успя да се пребори с емоциите си. Изплъзнаха му се само няколко нечленоразделни гърлени звука.

— Това е голяма стъпка — успя да каже накрая. — Дълга поредица от стъпки за човечеството… и за… другите, които да извървим заедно. Една мисия с най-висша цел. Най-добре да започнем с първата стъпка възможно най-скоро.

— Отлично — съгласи се третият помощник. — Значи можем да започнем веднага.

Тримата помощници напрегнато наблюдаваха президента.

Помощник номер три започна да бели кожата на челото си. Скалпът му се изхлузи и разкри заострени уши и копринена коса, сплетена на плитки, която се спусна по гърба му. В очите му внезапно се появи магически блясък, който напълно отговаряше на новия му вид.

Той заговори:

— От името на всички елфи, които живеят под прикритие…

Бележки

[1] Цитат от пиесата „Хамлет“, Първо действие, пета сцена. — Б.пр.

Край